Решение № 109 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2020 г.

Решение № 109 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът В. Михайлов моли да бъде отменено решение № 592/14.05.2020 г. по адм. д. № 1614/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на ТД на НАП–Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна по съображения в писмено възражение и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски 4612, 54 лв без оглед изхода на делото. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Михайлов против РА № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на ТД на НАП–Варна, с който на лицето е възложена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на "План Д" ЕООД, както следва: 1 за корпоративен данък за 2015 г. - 383, 54 лв със 114, 62 лв лихви; 2 за данък върху доходите на физическите лица по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ за периода м. 2 – 6. 2016 г. общо 1425, 59 лв с 399, 50 лв лихви общо; 3 за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 3, 5 – 12. 2015 г. и м. 2 – 4. 2016 г. общо 147 431, 40 лв с 50 735, 23 лв лихви общо; 4 за ДОО за осигурители по чл. 4 КСО за данъчни периоди м. 2 – 7. 2016 г. общо 3803, 20 лв с 1099, 34 лв лихви общо; 5 за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО за данъчни периоди м. 2 – 6. 2016 г. общо 1421, 39 лв с 416, 87 лв лихви общо; 6 за универсален пенсионен фонд за осигурители по чл. 157 ДОО за данъчни периоди м. 2 – 6. 2016 г. общо 791, 14 лв с 232, 26 лв лихви общо. За да отхвърли жалбата против РА съдът е възпроизвел установената от приходните органи фактическа обстановка, като е приел, че отговорността на В. Михайлов по реда на чл. 19 ДОПК е ангажирана във връзка със задължения по ЗДДС, установени на "План Д" ЕООД с РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. и РА №Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г., вследствие на неправомерно упражнено от дружеството право на приспадане на данъчен кредит по фактури, по които доставките не са осъществени. Проследил е хронологично във времето промяната в собствеността и управлението на "План Д" ЕООД и обосновано е приел, че независимо от вписваните в ТР в периода м. 6. 2016 г. – м. 5. 2017 г. промени в обстоятелствата относно собствеността на "План Д" ЕООД, единственото лице, което е оперирало със сметките на дружеството и е извършвало сделки, засягащи имуществото му е Михайлов. В РА е констатирано, че освен в Банка "ДСК" ЕАД и "Инвестбанк" АД, "План Д" ЕООД е имало открита още по времето на издаване на първия ревизионен акт микросметка и в "Изипей" АД, по която са постъпвали суми от контрагенти на "План Д" ЕООД по издадени от дружеството фактури и същевременно от "План Д" ЕООД са извършени парични преводи, включително към Михайлов. Съдът е приел, че независимо от изрично изисканата от приходните органи информация за всички банкови сметки на "План Д" ЕООД, Михайлов не е посочил и не е предоставил данни за микросметката в "Изипей" АД. Прието е, че с това поведение Михайлов е укрил от ревизиращите наличието на още една сметка, чрез която е усвоил парични средства в голям размер в периода 21.04.2016 г. – 28.07.2016 г. и на 07.08.2017 г., както и е отклонил значителна парична сума в полза на друго дружество, като по този начин е възпрепятствал погасяването на данъчните и осигурителните задължения на "План Д" ЕООД. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за законосъобразност на направените в ревизията изводи и правилно приложение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК. Мотивирал се е, че лицето е бил едноличен собственик и управител на ревизираното дружество по времето на провеждане на двете ревизии, поради което негово е било задължението да предостави информация за откритата в "Изипей" АД в хода на първата ревизия микросметка на "План Д" ЕООД. Посочил е, че по нея са постъпвали парични средства от съконтрагенти на "План Д" ЕООД, а установената липса на каквито и да било други активи на дружеството, сочи наличието на причинна връзка между факта на укриване на информацията за сметката и невъзможността да бъдат събрани установените при двете ревизии публични задължения на "План Д" ЕООД. Приложимостта на чл. 19, ал. 1, т. 2 ДОПК /погрешно посочена несъществуваща норма/ съдът е обосновал с констатацията на приходните органи, че независимо от вписваните промени в обстоятелствата относно собствеността на "План Д" ЕООД в периода м. 2. 2015 г. – м. 7. 2017 г. единствено Михайлов е извършвал всички свързани с дружеството дейности – оперирал е с банковите сметки и е извършвал сделки, засягащи имуществото на дружеството, поради което от една страна е знаел за издадените ревизионни актове, а от друга все още в качеството си на управител, е извършил в периода 26.01.2016 г. – 1.04.2016 г. паричните преводи в общ размер на 112 717, 62 лв от микросметката на "План Д" ЕООД към сметката на "Ино строй комерс БГ" ЕООД по фактури, по които в ревизионни производства е установена липса на реално осъществени доставки към "План Д" ЕООД, както и е захранил и личната си сметка в "ЦКБ" АД, прехвърляйки към нея от микросметката на "План Д" ЕООД за времето от 21.04.2016 г. - 28.07.2016 г. сума в общ размер на 49 444, 97 лв. Съдът е приел, че с тези действия е намалено имуществото на ревизираното търговско дружеството и по този начин е избягнато плащането на публичните му задължения и доколкото това е извършено след образуването на първото и в хода на висящо второто ревизионно производство, съдът е приел, че лицето е действало недобросъвестно. По тези мотиви, в заключение е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорения ревизионен акт. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения на касатора е основателен. Разпореждане със суми от укритата банкова сметка на дружеството са извършвани в периода 26.01.2016 г. – 28.07.2016 г. и на 7.08.2017 г., за които чл. 19 ДОПК действа в редакцията от ДВ, бр. 94/2015 г., в сила от 1.01.2016 г. за изтеглените суми през 2016 г., а за изтеглената сума от 12 000 лв на 7.8.2017 г. е приложима новата редакция на чл. 19, ал. 1 и 2, т. 1 ДОПК, ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 4.08.2017 г. В решението си съдът не е посочил кои от елементите по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК от редакцията, приложима за 2016 г. и от чл. 19, ал. 1 и 2, т. 1 ДОПК от редакцията, приложима за 2017 г. приема за установени от събраните по делото доказателства. Липсват мотиви коя хипотеза на § 1, т. 4 и 5 ЗКПО е налице за изплатените 112 717, 62 лв в полза на доставчик по неосъществени доставки, за преведени по сметка на Михайлов 49 444, 97 лв и за преведени на Михайлов 12 000 лв на 7.8.2017 г. Съдът следваше да разграничи и установи наличието на всеки от кумулативно необходимите елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на Михайлов. Съдът е обсъдил възражението на касатора, че не е знаел за издадените на "План Д" ЕООД ревизионни актове и обосновано е приел, че не е основателно. В решението декларативно е прието, че са налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникването на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, без да са обсъдени детайлно и поотделно. Същевременно, съдът не е установил наличието на неизпълнено публично задължение на "План Д" ЕООД, както и това, че органите по приходите са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията си към дружеството. Съдът не е коментирал данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на двата РА на дружеството, поради което изводът за липса на активи на дружеството е необоснован. При липса на този анализ изводът за наличие на причинна връзка между извършените от лицето разпоредителни действия с парични средства от микросметката на "План Д" ЕООД в "Изипей" АД и непогасените задължения на "План Д" ЕООД също е необоснован. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,