Решение № 4513 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2009 г.

Решение № 4513 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Хатем Мохамед Алджабауи, гражданин на Ливан, със съд. адрес: гр. София, ж. к. Красно село, № 186, против решение № 13491/09.12.2008 г., постановено от трето отделение на ВАС по адм. д. № 11338/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Хатем Мохамед Алджабауи, роден на 23.12.1978 г. в гр. Арсал, Ливан, гражданин на гр. Ливан, семейно положение-неженен, против решение № 603/25.10.2007 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови решението си съдът е приел следното: Обжалваният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материални разпоредби, в установената от закона форма и в съответствие с целта на закона. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец на търсещия закрила чужденец-същият не е бил преследван, не е арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, която да се основава на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От приложената по делото справка относно обществено-политическата обстановка в страната се установява, че в страната има социално-икономически проблеми, но не е налице въоръжен конфликт по смисъла на приетите от международното право критерии, което изключва прилагане на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби на приложимия закон. Като съществено нарушение на процесуалния закон се сочи обстоятелството, че съдът е следвало да задължи административният орган да изложи мотиви в обжалваното решение с отрицателен диспозитив, на основание на които е постановен отказът за предоставяне на статут на бежанец, каквито аргументи не са изложени никъде в административния акт. На следващо място, обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените от административния орган съображения в обжалвания акт, потвърден от съда, са изцяло незаконосъобразни, тъй като той е игнорирал факта, че причините да напусне страната са свързани със заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. В хода на производството пред административния орган е изложил подробно причините, поради които изпитва основателен страх от преследване в страната си по произход. Съгласно Раздел I, глава II, в, (2), (b) от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец - ВКБООН, "не съществува общопризнато определение на понятието "преследване", а различните опити да се формулира подобно определение завършиха със скромен успех. От чл. 33 на Конвенцията от 1951 г. може да се съди, че заплахата за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, винаги е преследване. Поради същите причини и други сериозни нарушения на правата на човека биха представлявали преследване, което идва да покаже, че административният орган тенденциозно и в противоречие със закона тълкува нормите и неправомерно го лишава от международна закрила. Всички изложени от него факти не са преценени в обжалваното решение, поради което и крайните изводи са погрешни. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на ВАС, тричленен състав е правилно. В мотивите е обоснована законосъобразността на процесното решение на председателя на ДАБ, като издадено при спазване на процесуалните и материалноправни изисквания. Установено е, че направеният отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ кореспондира на липсата на законовите предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от същия закон. По делото не са доказани заявените от лицето опасения за нарушаване на неговите права. По-конкретно, той не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически възгледи или убеждения. В страната не е налице въоръжен конфликт по смисъла на международноправните критерии, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доказателствата по делото и направените от него изводи като краен резултат съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Изводът на съда, че в конкретния случай не са били налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу решението на Председателя на ДАБ, е в съответствие и с материалния закон. Жалбоподателят е посочил две причини за напускането на страната си по произход, а именно: 1. Наличието на проблеми с членове на Хисбола, в района на Балбек, които били предимно на религиозна основа, тъй като те били шиити, а той-сунит. Тази причина е посочена във второто проведено интервю, но според данните от него, "през февруари 2007 г. той се е преместил в район Ашхил, където са членовете и симпатизантите на Уалид Джунблат и няма от Хизбола. " Изложеното в интервюто не е особено убедително и от него не може да се направи извод за наличие на основателен страх от преследване по причините, изложени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ От данните в приложената Справка относно Ливан е видно, че конституцията гарантира свободата на вероизповеданията и властите уважават това право. Религиозният плуларизъм и климатът на религиозните свободи привличат много бежанци от съседни държави, избягали от преследване по верски причини. Съдържат се и данни, че организацията Хизбола има активно присъствие и дейност главно в населени с шиити райони в южната част на Ливан, а в района, където се е преместил жалбоподателят по негови данни няма представители на Хисбола. Съгласно чл. 8, ал. 8 от ЗУБ, статут на бежанец може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува основание за страх от преследване спрямо чужденеца, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. 2. Другата причина е отклонението му от запас. Той твърди, че през 1999 г. е отбил редовната си военна служба от една година. През м. май 2007 г. се е получила повиквателна на адреса на родителите му и той е трябвало да се присъедини към части на ливанската армия и да участва във военни действия. Тъй като той не е живеел при родителите си, майка му се обадила по телефона да му каже. След около 15 дни получил официална виза за България и още същия ден заминал. Съдът правилно е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал страната легално, без да има проблеми с официалните власти. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни данни, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление. Бягството от запас може да доведе до отправено обвинение за отклонение от военна служба, което и по българското законодателство е военно престъпление, а съгласно Женевската конвенция от 1951 г., чл. 1, т. "f", тя не се прилага по отношение на лица, извършили военно престъпление. Административният орган е изложил мотиви относно и двете причини, заявени от жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и оплакването в касационната жалба, че съдът не е отчел "липсата на мотиви" в обжалваната заповед, е неоснователно. Тричленният състав на ВАС също е изложил мотиви и правилно е приел, че не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут. тъй като не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е бил принуден да напусне държавата по произход, тъй като в нея е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не са установени посочените предпоставки и решението на съда е правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,