Решение № 12881 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2020 г.

Решение № 12881 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция "Митници", срещу решение № 109/5.03.2020 г. постановено от Административен съд гр. Стара Загора по адм. д. № 1 по описа на съда за 2020 г. С атакуваното решение е обявена нищожността на решение №РТД 3000-2169 от 02.12.2019 г. издадено от административния орган, по силата на което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ издадено на 11.08.2008 г. в полза на "Зара Фуражи" АД. При обжалването се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Според касатора не е налице противоречие на издаденото от административния орган решение с влязъл в сила съдебен акт, което да обосновава наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК. Неправилно, според касатора е прието, че природният продукт не се използва за отопление под формата на пара. Възразява се и срещу извода на решаващият състав, че получаването на наситена пара за нуждите на производствения процес не е равнозначно на отопление. Използването на парата от "Зара Фуражи" АД се включва в производствения процес на предприятието и осъществява хипотезата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Ето защо законосъобразно е прекратено действието на удостоверението, а като е отменил административния акт съдът е постановил решение, което е незаконосъобразено. Въз основа на горното се иска съдебното решение да бъде отменено, а жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – "Зара Фуражи"АД, в отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание, чрез адв. Комсийска поддържа, че е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Енергийните продукти се използват за топлинна енергия, необходима за сушене на зърното и получаване на пара за гранулиране, като по този начин те са част от процеса на производство на фуражи. Без участието на това гориво, по този начин е невъзможно да се осъществи технологичния процес и съответно да се получи крайният продукт. Следователно горивото не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Нормата на която се позовава касаторът – чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е отменена считано от 8.01.2016 г. Не са налице и променени условия при използването на енергийния продукт в сравнение с тези при които е издадено отмененото УОАКП, следователно дружеството не е престанало да отговаря на тези условия. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно, а в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон. Налице са били предпоставките за освобождаване от акциз на използваното от жалбоподателя гориво. Спорно е дали административния акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като същият е постановен след изменение на нормативната уредба по вече разрешения правен спор. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Стара Загора е било решение № РТД 3000-2169 от 2.12.2019 г. издадено от с. д. Директор на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция Митници, с което е отменено УОАКП № BG003000 Е0050 от 11.04.2008 г. По силата на удостоверението "Провим Зара" АД /сега "Зара Фуражи" АД/ е освободено от заплащане на акциз като краен потребител на енергийни продукти. В удостоверението изрично са посочени както енергийните продукти, така и целите за които ще се ползват. Удостоверението е било издадено, след като с решение № 396/25.09.2007 г. постановено по адм. д. № 732/2007 г. на АС-Пловдив, преписката по искане вх. № 2-2600-1025/19.02.2007 г., е била върната за ново произнасяне с изрично указание за издаване на административен акт, поради незаконосъобразност на постановения преди това отказ. През 2009 г. във връзка с промяна на наименованието на дружеството от "Провим Зара" АД на "Зара Фуражи" АД, която е декларирана пред митническите органи, е преразгледано издаденото удостоверение № BG003000 Е0050 от 11.04.2008 г. и с решение № 1581/4.08.2009 г. на Началник Митница-Пловдив същото е отнето. Административният акт е обжалван пред АС – Пловдив и е прогласен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. С решение № 1031/20.01.2012 г. постановено по адм. д. № 3024 по описа на ВАС за 2011 г., първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила. С оглед обстоятелството, че решение № 1581/4.08.2009 г. на Началник Митница-Пловдив, с което е отнето УОАКП е прогласено за нищожно, то не е породило действие и "Зара Фуражи" АД е продължило да се ползва от статута си на освободен от акциз ползвател на енергия. С решението на Директора на ТД Тракийска, което е оспорено пред АС-Пловдив и е образувано адм. д. № 1/2020 г., е прекратено действието УОАКП №BG003000 Е0050 от 11.04.2008 г., тъй като лицето е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според мотивите на административния акт, в обекта на "Зара Фуражи" АД производствения процес и начина на използване на енергийните продукти не попадат в изключенията визирани в чл. 4, т. 37, б. "а" и б. "б" от ЗАДС. Между страните не е спорно, че от издаване на УОАКП до прекратяването на неговото действие с процесното решение, дружеството осъществява една и съща дейност свързана с производство на комбинирани фуражи и сушене на зърно. Цялата специфика на технологичния процес, както и двете основни цели, за които се използва единният енергиен продукт не са изменяни, като производството и влаганите в него суровини и горива са такива каквито са били и при издаването на първоначалното удостоверение. Според мотивите на съда производствения процес не може да се осъществява без употребата на природен газ, а това винаги води до отделяне на топлина. По делото не са представени доказателства, че тази топлина се използва за други нужди или от други консуматори на територията на обекта, които са различни от тези директно свързан с производствения цикъл. С подробно обосновани мотиви АС гр. Стара Загора е приел, че е налице основание за прилагането на чл. 177, ал. 2 от АПК и е прогласил нищожността на решение № РДТ 3000-2169 от 2.12.2019 г. на Директора на ТД Тракийска. Според решаващият състав с административния акт, не е зачетена силата на пресъдено нещо на решение № 396 от 25.09.2007 г., което е влязло в сила на 15.02.2008 г. и административният орган е пререшил спора относно съществуването и упражняването на правото на освобождаване от акциз. При тълкуваното на относимите разпоредби е прието, че нормата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС е материално правна и няма обратно действие, поради което не може да преурежда правоотношения от осъществили се вече юридически факти. Разпоредбата е дефинитивна и дава определение на понятието енергиен продукт, а не променя условията при които е издадено удостоверение. В условията не евентуалност е посочено, че дори и оспореният отказ да не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречието му с влязло в сила съдебно решение, то същият е незаконосъобразен. Според съда не са налице и предпоставките по чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл. последно от ЗАДС, които да обосновават предприемане на действия по прекратяване на издаденото вече удостоверение поради изменение на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Посочени са основания и за незаконосъобразност на решението постановено от административния орган, които са свързани с прилагането на конкретните материално правни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК установява специфично основание, което може да доведе до прогласяване нищожността на административен акт. Предпоставките за прилагане на разпоредбата са две-наличие на влязло в сила решение и противоречие на издадения от администрацията акт с това решение. В конкретния случай е безспорно, че по спор между страните е постановено решение № 396/25.09.2007 г. постановено по адм. д. № 732/2007 г. на АС-Пловдив, което е влязло в сила на 15.02.2008 г. Със сила на пресъдено нещо между страните е разрешен спорът дали за "Зара Фуражи" АД са осъществени предпоставките да бъде освободена от задължението за плащане на акциз. Нормативната промяна на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, която е в сила от 1.01.2018 г. не касае предпоставките за издаване на удостоверние, а само променя определението на понятието "енергиен обект". След като не е налице промяна нито в технологичния процес, нито в изискванията за освобождаване от акциз, то не е възникнало основание за прекратяване на удостоверението. За пореден път формално от административният орган е използвано прието изменение на закона, в частта на чл. 4, т. 37 от ЗАДС като повод да бъде образувано административно производство и да бъде пререшаван въпроса отговаря ли на условията за освобождаване от акциз ответника в настоящето производство. Според определението на т. 37, от чл. 4 от ЗАДС, която е в сила от 1.01.2018 г. "Енергиен продукт за отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и ЗЗ; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. И след изменението на разпоредбата дейността при която получената пара при използване на енергийния продукт не се полза за отопление, а за поддържане на определена температура, която се налага от технологичния процес не може да бъде приравнено на отопление. И преди и след изменението определящо при преценката извършвана от административния орган е обстоятелството за каква цел се използва енергийния продукт. В настоящият случай правилно е прието, че функцията отопление в тесния смисъл на това понятие съгласно чл. 4, т. 37 ЗАДС, не е налице. Това обстоятелство не се е променяло в периода на действие на УОАКП. При липса на промяна в предпоставките при които е издадено удостоверението съдебният състав правилно е преценил пределите на силата на пресъдено нещо, поради което е направил обоснована и правилна преценка, че новият административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението, като следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е отменена. Решението на АС-Стара Загора, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3120 лв., за които има представени доказателства за заплащането им и не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение