Решение № 7501 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2015 г.

Решение № 7501 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. С. С., чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 228 от 17.06.2015 г. постановено по адм. дело № 894 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е разгледал част от възраженията му за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Игнорирани са наведените твърдения за липса на мотиви в заповедта за прилагане на ПАМ, както и на направеното оспорване на съдържанието й. По отношение на Статев не са били налице предпоставки за извършване на проверка, тъй като не е установено качеството му на водач. Неустановен е останал точният час на извършване на проверката. Неаргументирано е отречена доказателствената стойност на представените от Статев доказателства. Не са обсъдени несъответствията в показанията на свидетелите на административния орган. Съдът произволно е интерпретирал доказателствата по делото и не ги е съпоставил. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. С. С. против заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) № 14-1275-000497 от 10.11.2014 г., с която на М. С. С., на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца от датата на отнемане за свидетелството на правоуправление. С решението М. С. С. е осъден да заплати на ОД на МВР - Велико Търново сумата от 300, 00 лв. разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с оспорената в производството заповед за прилагане на ПАМ № 14-1275-000497 от 10.11.2014 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Велико Търново, упълномощен със заповед № Яз-3007 от 05.09.2012 г. на ВНД директор на ОД на МВР - Велико Търново, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на М. С. С. е наложена санкция - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. След подробен анализ на начина на връчване на заповедта, съдът е приел, че жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е депозирана в срок. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, че актът е мотивиран, включително чрез позоваване на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК досежно съдържанието му. Посочил е, че в преписката по издаване на обжалвания административен акт се съдържат доказателства, че същият е издаден при спазване на административно-производствените правила, включително и тези, регламентирани в чл. 36 и сл. от АПК. Наред с това, след анализ на относимите законови разпоредби и събраните по делото доказателства, е достигнал до извод, че заповедта е материално законосъобразна. Посочил е, че по делото няма спор, относно изпълнението на посочената в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП материално-правна предпоставка - отказ на М. С. С. да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и отказ, след като му е бил предоставен талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта, да се яви и да даде кръвна проба. Наред с това, предвид изготвените по делото докладни записки и показанията на разпитаните по делото свидетели - М. и Н., съдът е приел за доказано, че в деня и часа на извършване на проверката, МПС е било управлявано от жалбоподателя. Съдът е посочил, че от показанията на полицейските служители се установява по категоричен начин, че непосредствено преди да бъде спрян за проверка във връзка с установена техническа неизправност - неработещ преден десен фар през тъмната част от денонощието, въпросният лек автомобил е преминал покрай полицейския автомобил, управляван от Статев, както и че въпреки подадения сигнал за спиране със стоп-палка и фенер водачът не е спрял автомобила, а продължил движението си. Последвало преследване на автомобила, който е бил догонен и спрян за проверка. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Г. (живееща на семейни начала с жалбоподателя), относно това кой е управлявал автомобила, предвид интереса й от изхода на спора и наличието на противоречие между нейните показания и обясненията дадени от С.. С оглед приобщената като доказателство справка от Хидрометеорологична обсерватория - Велико Търново, относно метеорологичните условия вечерта на 08.11.2014 г. в района на с. Никюп, съдът е счел, че се опровергава твърдението на жалбоподателя, че в района, в който била извършена проверката е имало гъста мъгла, която не би позволила на полицаите да видят кой управлява автомобила. Счел е, че не са годни да докажат изгодния за жалбоподателя факт, че автомобилът е бил управляван от свидетелката Г., както показанията на свидетеля Г., така и приобщените като веществено доказателство записи от охранителни видеокамери на бензиностанция "Шел"" гр. Велико Търново, направени на 08.11.2014 г. за времето от 21,20 часа до 21.40 часа. Приел е, че дори от показанията да се приеме за доказан факта, че през деня С. е заварявал и е осветил очите си, което е довело до проблеми със зрението му, това не е достатъчно, за да се приеме, че към момента, в който полицаите установили движещ се технически неизправен автомобил, той не е управляван от него. Съдът е посочил, че видеозаписът, от който се установява, че С. си закупува бира, след което сяда на мястото отдясно в автомобила, е за време предхождащо с повече от половин час времето, в което автомобилът е бил спрян за проверка, поради което въз основа на него не може да бъде прието за доказано, че към момента на проверката не е управлявал автомобила. В заключение съдът е приел, че въпреки ангажираните от жалбоподателя доказателства не е преодоляна формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН и няма основание да бъде приета за установена друга фактическа обстановка, различна от тази обективирана в акта. Поради това е достигнал до извод, че са били налице предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Неоснователни са възраженията на С., че не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство, се установява от показанията на свидетелите М. и Н., които са преки очевидци на този факт. Неоснователни са изложените в жалбата възражения за наличие на несъответствия в показанията на посочените свидетели. Разпитаните в съдебното производство свидетели М. и Н. са категорични, че към момента на подаване на сигнала със стоп палка автомобилът е бил управляван от С.. След като предприели преследване на автомобила и го настигнали, двамата свидетели ясно са възприели размяната на местата между него и .. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите или да сочат на наличието на мотив да набедят С.. Показанията на посочените свидетели, преки очевидци на факта кой е управлявал автомобила, са в противоречие с показанията на свидетелката Г., също очевидец. По делото обаче е установено, че свидетелката живее на семейни начала със С., поради което не може да се изключи възможната й заинтересованост от изхода на спора (чл. 172 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК). Поради това показанията й, досежно това кой е управлявал автомобила, правилно не са кредитирани от съда. Останалите ангажирани от С. доказателства не са годни да опровергаят показанията на свидетелите М. и Н., доколкото същите се отнасят за време предхождащо времето на проверката на автомобила. Неоснователно се явява изложеното в касационната жалба възражение, че неаргументирано е отречена доказателствената им стойност. По делото е безспорно установено, че С. е отказал проверка с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Това не се оспорва от лицето и се потвърждава от АУАН. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Противно на изложеното в касационната жалба, заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,