Решение № 3095 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2010 г.

Решение № 3095 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Атанасов Котрулев от село Калища, област Перник, срещу решение № 2307 от 9.07.2010 г., постановено по административно дело № 2027 от 2010 г. на Административния съд - София - град. От обстоятелствената част на жалбата се извлича касационен довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - София-град, е оспореното от Илия Атанасов Котрулев решение № РД-01-80 от 22.02.2010 г. на директора на РДСП - София-град, с което директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, е потвърдил заповед № 91-ЗСП-58 от 2.02.2010 г., обективираща отказ за отпускане на месечна парична помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) с мотиви, че заявителят има регистрация като едноличен търговец. Административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел посоченото фактическо основание за отказа за доказано. Приел е също така за ирелевантно обстоятелството, че не е вписан в търговския регистър при Агенцията по вписванията, тъй като това не представлявало доказателство за невярно съдържание на съдебното удостоверение по фирмено дело № 30544 от 1992 г., както е твърдял касаторът пред първата инстанция. По делото е установено, че административното производство е образувано в съответствие с чл. 13, ал. 1 от ЗСП по молба-декларация № 91-ЗСП-58 от 12.01.2010 г. на Илия Атанасов Котрулев за отпускане на месечна парична помощ, в която наред с останалите обстоятелства е декларирал, че не е регистриран като едноличен търговец и не е собственик на капитала на търговско дружество. Видно от социалния доклад, изготвен въз основа на тази молба, жалбоподателят е разведен, с две деца - на 18 и на 14 години, и двамата ученици. Установено е, че същият е безработен, регистриран в Бюрото по труда - Перник, от м. 06.2009 г., заявил е, че предпочита да работи само нощна смяна. Служителят, съставил социалния доклад, е направил извод за необосновано завишените изисквания за работа на Котрулев, посочено е, че същият не е активно търсещ работа и има възможност за самоиздръжка, и предвид регистрацията му като едноличен търговец е предложил отказ на молбата за отпускане на месечна парична помощ по чл. 9 от ППЗСП. Административният орган е отказал да удовлетвори искането, като е развил мотиви, изложени в заповед № 91-ЗСП-58 от 02.02.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, че лицето не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като има регистрация като едноличен търговец. По-горестоящият административен орган в лицето на директора на РДСП - София-град, е потвърдил с решение № РД-01-80 от 22.02.2010 г. оспорения първостепенен административен акт. Административният съд - София-град, е отхвърлил подадената жалба на Котрулев като неоснователна с мотивите, че отказът за отпускане на целева помощ за отопление на Илия Атанасов Котрулев е законосъобразен, тъй като същият има регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ "ИАК - Илия Котрулев", позовавайки се на фирмено дело № 30544 от 1992 г. по описа на Софийския градски съд, която не е заличена, което обстоятелство не е декларирано при подаването на молбата-декларация. Решението - предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, е постановено при неизяснена фактическа обстановка и не съдържа правните съображения на съда по съществото на спора. Административният съд - София-град, е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви и на практика поставеният от жалбоподателя въпрос е изместен. В мотивите на обжалваното решение решаващият състав изрично е посочил, че исканата социална помощ е целева помощ за отопление. Не е направена разлика между месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и еднократна целева помощ за отопление. Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като е смесил видовете социално подпомагане. Установено е, че с молба-декларация № 91-ЗСП-58 от 12.01.2010 г. Илия Атанасов Котрулев е поискал месечна социална парична помощ. Безспорно е, че с първостепенния административен акт - заповед № 91-ЗСП-58 от 02.02.2010 г., административният орган е отказал отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. От мотивите на оспорваното решение № РД-01-80 от 22.02.2010 г. на директора на РДСП - София-град, с което е потвърдена тази заповед, е видно, че същото материализира отказ за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. А с обжалваното решение административният съд се е произнесъл по наличието на предпоставките за отпускане на еднократна целева помощ за отопление, и то без да коментира изискуемите условия на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. С касационната жалба Илия Котрулев е направил искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски и за предоставяне на безплатна правна помощ, което следва да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и да се вземе предвид при новото разглеждане на делото. От изложеното се налага изводът, че предметът на спора е подменен от съда. Това изключва възможността касационната инстанция да провери законосъобразността на съдебния акт от гледна точка на приложимия закон, което налага отмяна на обжалваното решение. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - след отмяната му делото да се върне и при новото разглеждане съдебният състав следва да обсъди дали жалбоподателят отговаря на предпоставките за предоставяне на правна помощ предвид очевидната невъзможност същият сам да прецизира подадената от него жалба. Съдът следва да вземе предвид и всички представени по делото доказателства във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски по съдебното производство, като съобрази налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Предвид изложеното решението на административния съд се възприема от настоящия състав на Върховния административен съд като постановено при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което е необосновано. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,