Решение № 6305 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2013 г.

Решение № 6305 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс 8 АПК/ и е образувано по касационната жалба на Юлиян Бориславов Минчев от гр. Свищов против решение № 381 от 15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 944 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чред уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - директор на ОД на МВР Велико Търново чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Администативен съд - Велико Търново е отхвърли предявен от ищеца Юлиян Бориславов Минчев иск правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ОД на МВР - гр. Велико Търново, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. вследствие от незаконосъобразното му задържане на служба в МВР като държавен служител в МВР след 30.03.2012 г. до 19.04.2012 г. Твърди, че за посочения период е бил принуден против волята му да работи като държавен служител в МВР и е бил изложен на всички рискове, свързани с упражняване на тази служба. Твръди също така, че на 19.03.2012 г. е подал заявление за прекратяване на служебното правоотношение по негово желание. На 30.03. 2012 г. е бил извикан от началника на Охранителна полиция на РУП гр. Свищов, който му е обявил заповед № 1004/27.03.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Велико Търново за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Заявява, че това представлява връчване на заповедта и от същата дата - 30.03.2012 г. служебното му правоотношение е прекратено. Твърди, че незаконосъобразно е бил накаран да упражнява държавната служба до 19.04.2012 г. незаконосъобразно. С решението си Административен съд - Велико Търново е отхвърлил предявения иск, като е приел, че по делото не се установява незаконосъобразно действие и бездействие от страна на длъжностните лица на ответника, липсват доказани вреди, както и пряка причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно поведение на държавните служители на ответника и претендираните за обезщетение вреди. Решението на Административен съд - Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на установените факти е достигнал до верен извод за липса на противоправно поведение - незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица - държавни служители в МВР във връзка с конкретните оплаквания в исковата молба. Видно от доказателствата касационният жалбоподател е бил държавен служител в МВР. На 19.03.2012 г. е подал заявление до ВНД директор на ОД на МВР - Велико Търново за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР заявеното собствено желание е основание за прекратяване на служебното правоотношение. В тази хипотеза, съгласно чл. 247, ал. 2 заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, т. 4 от ЗМВР се издава в срока по ал. 1 на същия текст, т. е. в едномесечен срок. Според разпоредбата на чл. 249, ал. 2 служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта, освен в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 245, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е административнопроцесуално действие на органа по назначаването, което има за последица прекратяване на служебното правоотношение и по тази причина удостоверява два факта - факта и датата на връчване. Като правно регламентирано процесуално действие, с настъпване на което законът свързва посочената в чл. 249 от ЗМВР правна последица, същото е нормативно регламентирано от чл. 270 от ППЗМВР. Съгласно тази разпоредба заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване. След връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители подписват акт за сдаване на длъжността и връщат служебната карта, личния знак и зачисленото им оръжие. Предвид очертаната правна уредба на прекратяването на служебното правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, неоснователно се сочи от касационния жалбоподател, че връчването на заповедта е било извършено от началника на Районното управление на полицията - Свищов на по-ранната, посочена от него дата. Началникът на РУП Свищов не е орган по назначаване, заявлението за прекратяване на служебното правоотношение не е било отправено до него, поради което неоснователно е да се приема, че с неговите действия се свързва настъпване на правната последица по 249, ал. 1 от ЗМВР. Както се посочи и по-горе - страни в материалното административно правоотоношение са органът по назначаването и държавния служител. Прекратяването на същото на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР се извършва с отправяне на заявление от служителя до органа. Отбелязването върху заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, че касационният жалбоподател е бил запознат със съдържанието от началника на РУП - Свищов не удостоверява административнопроизводственото действие на връчване по см. на чл. 249 от ЗМВР. Връчването се извършва от органа по назначаване - началник на ОД на МВР или от оправомощени длъжностни лица като например служителите от отдел "Човешки ресурси" към ОД на МВР. Административния съд правилно е приел, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е извършено на 19.04.2012 г. чрез връчване на заповедта от органа по назначаването и не са налице незаконосъобразни действия от страна на ответника, изразяващи се в незаконосъобрано задържане на държавна служба. Липсата на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи на неоснователност на исковата претенция. Правилно съдът е отхвърлил предявения иск. Решението на Административен съд - Велико Търново следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адиминистративен съд