Решение № 12104 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2015 г.

Решение № 12104 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Димитров Райков, от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Руменов, против решение № 34 от 9.01.2015 г., постановено по адм. дело. № 2198/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 14-1030-001891/11.07.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОД на МВР - Пловдив. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началник на сектор ПП - при ОД на МВР, Пловдив не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Стефан Димитров Райков против заповед № 14-1030-001891/11.07.2014 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Райков е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установено от доказателствения материал по делото, че при извършена проверка от контролен орган младши автоконтрольор към ОД МВР Пловдив, на жалбоподателя Стефан Димитров Райков е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-1030-004178/11.07.2014 г., за това, че управлява лек автомобил Фолксваген "Лупо" с рег. № РВ 6771МА, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест - дрегер" 7510 с фабричен № 0066, което е отчело положителен резултат - наличие на 0.90 промила алкохол в кръвта. Въз основа на съставения акт е издадена оспорената заповед № 14-1030-001891/11.07.2014 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е наложената ПАМ. Предвид така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. Съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. С оглед изложеното съдът е отхвърлил жалбата на Райков, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена, като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, състоящи се в несъответствие между издадения АУАН и заповедта за налагане на ПАМ. Действително в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, а в заповедта е цитирана разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1ЗДвП. В АУАН не е отбелязано, че жалбоподателят управлява лек автомобил, а в заповедта е посочен конкретният автомобил. Настоящата инстанция счита, че недостатъците на съставения АУАН, не се отразяват върху материалната законосъобразност на заповедта, тъй като от описаната фактическа обстановка в АУАН и в заповедта се установява категорично, че водачът е управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол, т.е. безспорно е налице, хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, Предвид изложеното допуснатите неточности в АУАН не могат да бъдат приети за съществени нарушения на административно производствените правила и не могат да повлияят върху материалната законосъобразност на административния акт. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. В контекста на изложеното при вярно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,