Решение № 554 от 21.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2583/2011 г.

Решение № 554 от 21.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2583/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 22.07.2011 г., постановено по НОХД № 2436/2011 г. от районен съд-Бургас, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Й. И. И. от [населено място], област Бургас, редовно призован, не се явява в производството пред ВКС и не е изпратил процесуален представител. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С определение от 22.07.2011 г. по НОХД № 2436/2011 г. на районен съд-Бургас е одобрено споразумението между прокурор от районна прокуратура-Бургас и защитника на подс. Й. И. И. от [населено място], област Бургас, с което последният се е признал за виновен в извършването в периода от 19.04 до 26.04.2011 г. в [населено място], област Бургас на престъпление по чл. 234в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в полза на държавата. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила на 22.07.2011 г. С искането на Главния прокурор от 17.09.2011 г. определението се атакува заради съществено нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, което е в интерес на осъдения. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор не е обвързано с предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, направено е съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска отмяна на осъждането на И. и смекчаване на положението му. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Претенцията на главния прокурор е относно правилното прилагане правилата за повторността, след като осъденият И. е бил освободен от наказателна отговорност за предишно негово деяние по чл. 234в, ал. 1 от НК и по реда на глава 28 от НПК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв, решението за което е влязло в законна сила на 22.08.2009 г. и което наказание не е изпълнено. Въпреки данните за това му санкциониране, отразено и в обвинителния акт, новото деяние на И., осъществено в периода от 19 до 26.04.2011 г. в дома му в [населено място], област Бургас е квалифицирано като "повторно" и като престъпление по чл. 234в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Това е в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, според която повторност е налице, след като деецът преди това е бил осъден с "влязла в сила присъда за друго такова престъпление". Налагането на административно наказание на дееца за деяние, макар и престъпление, но за което е освободен от наказателна отговорност с ангажиране на административно-наказателната му такава не води до "специален рецидив" на последваща му такава проява. В случая е налице неправилно приложение на материалния закон и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Отстраняването на този недостатък на постигнатото споразумение за приключване на наказателното производство следва да стане с отмяна на определението за одобряването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното следствие, при което страните наново биха могли да постигнат консенсус относно квалификацията на деянието и дължимата се на дееца санкция. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение