Решение № 7231 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба от началника на Районно управление (РУ) Аксаково при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Варна срещу Решение 2313/06.03.2024г. на Административен съд - Варна по административно дело 1935/2023 г. С обжалваното решение е отменен отказ с рег. 445р-10713/28.07.2023 г. на началника РУ- Аксаково при ОДМВР - Варна за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства (съхранение, носене и употреба на къс нарезно огнестрелно оръжие). Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като излага доводи за неправилност на съдебния акт и счита, че последният постановен при неправилно приложение на закона и е необоснован, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава, че е спазена процедурата по издаване на административния акт, заявителят не е успял да докаже основателна причина за издаване на исканото разрешение, поради което законосъобразно му е отказано. Иска решението да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена, както и в него полза да бъдат пресъдени разноски за две инстанции. Ответникът Ж. М. А., от гр. Аксаково, не се явява, представлява се от адв. И. Величкова. Счита жалбата за неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че в случая, процедурата е за подновяване на разрешителното, поради което не е необходимо отново за се заявява и доказва основателна причина, но въпреки това такава е доказана както с писмени, така и гласни доказателства. Иска от съда решението да бъде оставено в сила като правилно и съответно на закона, както и полза на ответника да бъдат пресъдени направените в производството разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, за когото съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на касационна проверка е съдебно решение на Административен съд Варна, с което е отменен отказ с рег. 445р-10713/28.07.2023 г. на началника РУ- Аксаково при ОД на МВР Варна за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие по заявление от Ж. Решаващият съд приема, че заявителят не следва да посочва и доказва наличието на основателна причина, поради която иска разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, тъй като той вече е получил това право и заявява желание за подновяване на разрешително, а не такова за придобиване, поради което изискването по чл. 76,, ал.3, т. 3 ЗОБВВПИ е неприложимо и административния орган незаконосъобразно я е приложил. Сочи, че заявител е посочил и доказал причина за искането си самоотбрана, която е мотивирана по един и същи начин с предходното му заявление и вече е намерено за основателно, предвид че през 2018 г. му е разрешено носенето, съхранението и употребата на огнестрелно оръжие, а свидетелките показания събрани в хода на съдебното следствие потвърждават необходимостта от самозащита в ежедневната дейност на заявителя. С оглед посоченото съдът заключава, че административният орган неправилно е приложил закона и е постановил незаконосъобразен акт, поради което отменя последния. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Ответникът по касация е подал заявление от 23.06.2023г. с искане за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие до началника на РУ- Аксаково, като е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. На 26.07.2023г. заявителят е представил писмено допълнителни мотиви до началника на РУ-Аксаково, в които е обосновал необходимостта от издаване на исканото разрешение като отново е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и предвид обстоятелството, че е управител и едноличен собственик на Политранс ЕООД, както и е че трудово ангажиран в Екологична компания ЕООД като закупчик-експедитор , и ежедневно работи с много хора като закупува и продава скраб , коли за скраб и цветни метали , носи големи суми пари, а самата организация на работа не позволява ползването на охрана, инкасо, сделките почти винаги се извършват в брой, което налага осигуряването на собствената му безопасност. След запознаване с представените доказателства, началникът на РУ- Аксакова е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешително за дейности с общоопасни средства, поради липса на основателна причина за издаването му чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Спорен между страните е въпросът при тези факти, доказана ли е основателна причина за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ сочи, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Основателната причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие, като същото условие стои и при подновяване срока на действие на вече издадено разрешително, какъвто е настоящия случай. В тежест на заявителя е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейност, която е сред изрично посочените от законодателя при подаването на искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие съответно за подновяване. В случая настоящият касатор не е посочил конкретна причина и не е представил никакви доказателства за реална опасност за живота, здравето или имуществото му . Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от административния орган, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на ответника по касация, не се обосновава необходимост от извършване на дейности с цел самоотбрана. В тежест на заявителя е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на настоящия касатор е правилен и законосъобразен. Неправилен е изводът на съда, че след като в случая се иска подновяване на вече издадено разрешително, то заявителят не следва да сочи и доказва основателна причина за издаване на разрешителното. Последващо разрешително се издава при наличие на същите предпоставки като първоначалното такова и именно защото причините или други условия може да са се променили се прави периодична преценка за основателността на посочена причина. Следователно сходството и дори идентичността на посочена причина в настоящото и предходното административно производство по издаването на разрешително за дейности с оръжия не обвързва компетентния орган да даде едно и също заключение относно основателността на сочената причина за издаване на разрешителното. В случая от дадените допълнителни писмени обяснения се установява, че заявителят иска издаване на разрешително не с цел самоотбрана (няма/не сочи конкретна заплаха срещу живота, здравето или личното му имущество), а поради потенциални рискове в служебната си дейност. Видно от свидетелските показания на св. Я. И. в служебната си дейност настоящия ответник често води спорове за цената на стоките и материалите които купува и продава, но свидетелят категорично заявява, че споровете са обичайни и нормални, те са само между договорящите се страни и не се е стигало да крайности. Етническият произход на обичайните клиенти, на който набляга свидетеля също не може да обоснове на собствено основание издаването на разрешително за дейности с оръжие, при липсата за конкретна заплаха. Другият св. В. В. си спомня само за един случай, който не може да опише конкретно, при което спорът е бил по разгорещен и се е наложило да викнат полиция, но заявява, че нещата бързо са се решили след това. От друга страна писмените доказателства не удостоверяват регистриран такъв случай, поради което може да се направи извод, че достоверни са показанията на първия свидетел, според който споровете относно цената не са извън обичайното за такива случай и не се налага употребата на сила или търсенето на помощ от полицията. Може да се заключи, че първоинастнационият съд превратно е възприел и оценил събраните доказателства, като освен това те се отнасят до служебната дейност на заявителя, а до опасност от личен характер. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото, той не е сторил това, а обратният извод на първоинстанционния съд е неправилен и несъответен на събраните доказателства. След като в рамките на проведеното административно производство, лицето не е посочило и доказало основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният орган е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ и е съобразил неговата цел оръжие да се предоставя само при доказана основателна причина като е отказал издаването на разрешително. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставлява аргументът на лицето за работа му с големи суми пари и много хора. Като е стигнал до обратния извод и е отменил обжалвания акт, Административен съд варна е постановил неправилно съдебено решение, което несъответства на закона и събраните по делото доказателства, поради което същото като неправилно следва да бъде отменено, а първоначалната жалба отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Ж. М. А. от гр. Аксаково, обл. Варна следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт разноски в размер 270 лв, от които 70 лв. такса за касационна жалба и по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,