Решение № 11589 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2009 г.

Решение № 11589 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Иванова Теофилова чрез пълномощника й - адвокат Николай Ташев против решение № 1770 от 22.12.2008 година по адм. дело № 1123/2008 година на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 1086 от 17.12.2007 година на кмета на район "Приморски", община Варна. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни дават писмено становище за неоснователността й. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като планът на новообразуваните имоти не е бил оспорен от жалбоподателката, той е влязъл в сила и кметът е издал законосъобразна заповед. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Йорданка Иванова Теофилова против заповед № 1086 от 17.12.2007 година на кмета на община Варна, район "Приморски". С нея на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание влязъл в сила план на новообразуваните имоти на наследниците на Пиица Христова Йорданова е възстановено правото на собственост върху поземлен имот, представляващ № 238 по плана на новообразуваните имоти на м. "Траката" в землище "Виница". Възразила е, че тя е придобила собствеността върху имота, като ползвателка с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост. Представила е всички документи за това, включително и два нотариални акта. Установила е, че след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти е предприела действия по неговото изменение. От приложените към административната преписка писмени доказателства, съдът е установил, че за местността има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областния управител от 24.01.2006 година. Имот № 283 с площ от 544 кв. м. е записан в регистъра към плана на наследници на Пиица Христова Йорданова. В съдебното производство заинтересованите страни са представили решение № 1036 от 10.12.2003 година на ОСЗГ - Варна за признато право на собственост върху лозе от 1.500 декара в терен по пар. 4. На основание на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, кметът на район е издал заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ със законово уреденото съдържание и реквизити. Преди издаване на заповедта жалбоподателката е предприела действия и е инициирала процедура за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Легитимирала се е, като собственик с нотариален акт № 159 от 1995 година за собственост върху имот № 521 в зона за земеделско ползване и с последващ нотариален акт № 53 от 2004 година за собственост върху поземлен имот № 238 с постройките върху него в селищно образувание "Студен извор". На 17.05.2007 година е поискала изменение на новообразуван имот 238 по плана на новообразуваните имоти, като в регистъра към него бъде записана за собственик тя, а не наследниците на Пиица Христова Йорданова. Комисията е взела решение за уважаване на молбата. Протоколът е утвърден от областният управител, но не е издадена заповед за изменение на влезлия в сила план. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че предмет на съдебен контрол е заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . В тази връзка е извършил преценка върху наличието на основната и единствена предпоставка за издаването й - влязъл в сила план на новообразуваните имоти. На следващо място е съпоставил съдържанието й със съдържанието на плана в графичната и регистърната му части. При това е установил, че е налице пълно съвпадение, тъй като в плана имот № 238 с площта му от 544 кв. м. е записан на наследниците на Пиица Христова Йорданова. Това е дало основание на съда да мотивира извода си за законосъобразност на обжалваната заповед. По отношение възраженията на жалбоподателката, че тя е собственик на имота, съдът е изложил съображения за неотносимостта им към производството по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . А в същото време жалбоподателката не е установила приключена процедура по изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, за да обоснове по този начин незаконосъобразност на обжалваната заповед. Поради това жалбата й е отхвърлена, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите и възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди недопустимост на издадената заповед, тъй като кметът по административен ред е възстановил право на собственост върху имот, върху който е налице конкуренция на права. От една страна такива установява ползвателка с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост и от друга страна наследници на бивша собственица с приключила реституционна процедура. В тази връзка жалбоподателката твърди, че до окончателното разрешаване на спора за материално право, кметът на общината не е имал правна възможност да се произнася с акт по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . Доводът е неоснователен. Конкуренцията на права не подлежи на обсъждане в административното производство, поради което не може да се твърди, че административният орган е дал приоритет на едната страна. При наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, който не е бил оспорен от жалбоподателката, в качеството й на ползвател с приключила трансформация и съответно заинтересована страна, кметът е имал единственото право и съответно задължение да издаде заповед за възстановяване право на собственост на правоимащите, които в регистъра към плана на новообразуваните имоти са вписани, като негови собственици. Поради това в административното производство за издаване на акта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателката не е имала качеството на заинтересована страна и не е подлежала на уведомяване за провеждането му. В тази връзка са неоснователни и възраженията й за допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила, обезпечаващи участието й в административния процес. В касационната жалба отново се повтарят възраженията за установено право на собственост и се представят писмените доказателства за това, които са били представени и пред административния съд. Те обаче не подлежат на преценка към момента на издаване на оспорената заповед. Същите биха имали значение в една процедура по оспорване на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, която обаче не е проведена от касаторката. Те имат значение и при предприетата от нея процедура по § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с молбата й за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Процедурата се е развила при действащата нормативна уредба преди изменението на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 19 от 2009 година и на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2009 година. При липсата на изготвена кадастрална карта, изменението на плана на новообразуваните имоти е било от компетентността на областния управител. Наистина той е утвърдил решението за допускане на изменение от нарочната комисия, но липсва издадена заповед за целта. Поради това изменителната процедура не е приключила и кметът е бил задължен при постановяване на заповедта за възстановяване на имота, да приложи влезлия в сила план на новообразуваните имоти и издадената заповед е законосъобразна. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, поради неоснователност, съдът е постановил правилно решение. Съобразени са нормативните разпоредби към момента на издаване на административния акт, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице твърдяната необоснованост. Не се установяват отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение