Решение № 4324 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2010 г.

Решение № 4324 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на Столична община, чрез адв. Павлова, срещу решението от 25.05.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав, по адм. д. № 5087/2006 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отменил по жалба на Кирил Кръстанов Стоянов от гр. София, писмо изх. № 1194Р-22-01/14.11.2006 г. на Кмета на СО, в частта, в която е отхвърлено искането за отмяна на отчуждаването на 3/8 идеални части от имот пл. № 1651 (стар) кв. 81а по плана на кв. Враждебна, в частта от имота по букви и цифри А, 1, 4, Е, А на скицата към основното заключение на вещото лице инж. Стефан Кондев и вместо него и постановил решение по същество, с което е отменил Заповед № А-О-07-2234/2.10.1979 г. на председателя на ИК на СОНС и отчуждаването с нея само в частта, с която са отчуждени 3/8 ид. части от имот пл. № 1651 (стар) кв. 81а по плана на кв. Враждебна, само в частта от имота по букви А, 1, Е, А на скицата към заключението на вещото лице инж. Стефан Кондев (стр. 52 от делото), която скица представлява неразделна част от съдебното решение и е отхвърлил жалбата в останалата и част, като е присъдил и направените от жалбоподателя разноски в размер на 114 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: От жалбоподателя и неговите съсобственици е отчужден застроен жилищен имот пл. № 1651 (стар) кв. 81а по плана на кв. Враждебна. Жалбоподателят и Димитра Белова са обезщетени парично. Иван Стоянов е обезщетен с ид. част от парцел, а Методи Стоянов - със жилище. Впоследствие Методи Стоянов е починал и е оставил за наследници съпругата си Деянка Димитрова Стоянова, дъщеря си Светла Методиева Стоянчова и Красимир Методиев Кръстанов. Последните двама и жалбоподателя са наследници на Димитра Белова и на Иван Стоянов. При тези данни и при съобразяване с разпоредбата на чл. 7 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, жалбата не може да бъде уважена в частта за отчуждаването на идеалните части на Иван Кръстанов Стоянов и Методи Кръстанов Стоянов. Двамата са обезщетени имотно и наследниците на Методи Кръстанов не са поискали отмяна на отчуждаването за частта на Методи Стоянов и тази, която наследяват от Иван Стоянов. Следователно за 1/2 ид. част от имота не трябва да се отменява отчуждаването. От останалата 1/2 ид. част, за която е налице парично обезщетение, жалбоподателят притежава 1/4 на собствено основание и по наследство - половината от останалата 1/4 ид. част или общо 3/8 ид. части. По делото е установено, че е отчужден застроен имот и сградите са съборени, поради което е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. Релевантна е датата на подаването на молбата за отмяна на отчуждаването. В случая имотът е бил с площ от 1002 кв. м и от него по букви А, 1, 4, Е, А може да се образува имот с достатъчна площ и лице от 20.50 кв. м. Останалите части за заети от съществуваща улица и нямат необходимата площ и лице. Не трябва да се взимат пред вид изградените в имота параклис и навес за църковно-граждански ритуали. Отреждането за параклис е от 2001 г., а разрешението за строеж на параклиса е издадено на 27.05.2003 г. Няма данни за навеса да е издадено разрешение за строеж, а параклисът да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. При издаването на разрешението за строеж общинските органи е следвало да знаят, че за имота има реституционни претенции от 1998 г. По тези съображения е приел, че жалбата е основателна само в частта, с която е отказано отмяната на отчуждаването на 3/8 ид. части от имот пл. № 1651 (стар) кв. 81а по плана на кв. Враждебна и то в частта по букви и цифри А, 1, 4, Е, А по скицата към основното заключение на вещото лице, а в останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение, изразяващи се в следното: Към момента на отчуждаването имотът, чиято част е била включена в УПИ-I, е бил държавна собственост с предназначение"резервен терен за комуникации". Със ЗРП от 1991 г. имотът частично попада в УПИ I, с отреждане за магазин, останалата част - в улица. По ЗИРП от 1995 г. размерът на частта в УПИ I е намален за сметка на новообразувания УПИ III, а с ЧИЗРП от 2011 г. е сменено отреждането на УПИ I - за параклис. Имотът е завзет 1979 г. Жалбоподателят е обезщетен парично, на което не се е противопоставил и обезщетителното производство е влязло в сила. В молбата на същия от 7.05.1998 г. няма изразена воля за връщане на полученото обезщетение. Неправилен е изводът на съда, че не следва да се вземат под внимание изградените съгласно преотреждането от 2001 г. на терена параклис, за което има издадено строително разрешение и обектът е в наличност като изградена основна сграда, път, временен строеж по смисъла на ЗУТ - навес за църковно-граждански ритуали, озеленен двор. Имотът изцяло е ограден с масивна ограда. Считат, че постановеното решение е незаконосъобразно и поради това, че не са събрани доказателства относно въвеждането на обекта в експлоатация, които при липса в район "Кремиковци", се намират у инвеститора - Българската патриаршия, след като в параклиса се извършват съответните ритуали. Ответната страна - Кирил Кръстанов Стоянов, чрез пълномощника му - адв. Иванчев, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Видно от подадената от доверителя му молба, той е поискал отмяна на отчуждаването. Решението на съда е обосновано и законосъобразно. Не е основателен доводът в жалбата, че следва да се вземе пред вид правното значение на изградените по време на висящността на административното производство, постройки. На първо място, дори и с тях, е налице достатъчно място за да е налице отмяна на отчуждаването. Най-важното обаче е, че административният орган е разрешил строителството след като е протакал от 1998 г. до изричния отказ през 2006 г., на искането за отмяна на отчуждаването. Строителството е започнало след подаването му и то със знанието на СО, че е имало подадено искане за отмяна на отчуждаването, което съзнателно е забавено с 8 години. Не може да се признае в такава хипотеза право на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение и от злоупотребата с власт, която е налице в случая. Същото не може да лиши жалбоподателите от правото на отмяна на отчуждаването. Отчуждаването се отменява като се вземат пред вид наличността на условията за това към деня на подаването на искането, а евентуално възникналите отношения вследствие на последвалото строителство трябва да се уредят по общия исков ред. Неоснователно е и твърдението за нужда от събиране на нови доказателства, без всъщност да има искане за ангажиране на такива. Доказано е по делото кога е започнал процесният строеж - около 3 години след подаване на искането за отмяна на отчуждаването. Ирелевантно за настоящия спор е дали и кога то е завършено. По време на настоящото производство Кирил Кръстанов Стоянов е починал и на негово място като ответници по касационната жалба са конституирани наследниците му - Марийка Донева Стоянова, Георги Кирилов Стоянов и Тодор Кирилов Стоянов. Новоконституираните страни, чрез пълномощника им - адв. Иванчев, също оспорват касационната жалба като неоснователна по съображенията, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок и е неоснователна, тъй като е отчужден застроен жилищен имот. За искането за останалата 1/2 от отчуждения имот, за която е налице парично обезщетение, правилно съдът е изследвал предпоставките на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ. В случая към датата на подаване на молбата, от оставащия имот, който не е застроен, може да се образува имот с достатъчна площ и лице. Имотът е отчужден за изграждане на бул. "Вл. Вазов", което мероприятие е реализирано, но не е засегнало целия парцел. Неоснователни са възраженията в жалбата по отношение на изградения параклис, като това мероприятие е отредено по плана от 2001 г. след подаване на молбата. Неоснователни са и възраженията по отношение липсата на готовност за възстановяване на паричното обезщетение, съобразно чл. 6 от ЗВСВНОИ, тъй като решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила след възстановяване на обезщетението, поради което жалбата е неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, фактическата обстановка е изяснена, изложени са подробни мотиви и направените изводи са съобразени с материалния закон. Правилно е прието, че приложимата разпоредба е чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ, съгласно която, "когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Предпоставките на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ се преценяват към момента на влизането на закона в сила, съгласно чл. 1, ал. 1 от него. В конкретния случай, тези предпоставки са били налице по отношение на частта от имота, от която е образуван УПИ I, към релевантния момент. Върху тази част от имота не е имало извършено никакво строителство - както към момента на влизане в сила на закона, така и към момента на подаването на искането за отмяна на отчуждаването. Тази част е регулирана в отделен УПИ и отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Правилно съдът е възприел и заключението на приетата и неоспорена СТЕ. Неоснователни в този смисъл са доводите на касатора, че съдът следвало да вземе пред вид извършеният строеж върху имота след релевантния момент. Изграденият параклис засяга само част от процесния имот, разрешението за строежа му е дадено от общината при наличие на висящо производство по отмяна на отчуждаването и години след искането, за навеса няма данни да е налице разрешение за строеж. Отмяната на отчуждаването е за 3/8 ид. части от имота, а останалата част си е общинска собственост. Административният орган не може да се ползва от собственото си незаконосъобразно поведение и да черпи права от него, а уреждането на отношенията във връзка с извършеното строителство следва да стане по общия исков ред. Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с липсата на съгласие за връщане на полученото парично обезщетение в молбата за отмяна на отчуждаването. Решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила след възстановяването на обезщетението, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОИ и няма изискване в подаденото искане да е посочено изрично намерението за връщане на полученото парично обезщетение. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание, а и твърдението за несъбрани доказателства относно това дали и кога параклисът е въведен в експлоатация е неоснователно, тъй като тези доказателства са неотносими към спора. От значение за спора е, че преотреждането е извършено и строителството е започнало след влизане в сила на закона и след подаване на искането за отмяна на отчуждаването, а дали и кога е въвеждането в експлоатация е ирелевантно за правния спор. Оспореното съдебно решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. § 4, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,