Решение № 5030 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2010 г.

Решение № 5030 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Трансекспрес - Бг" ООД, гр. София, представлявано от управителя Деница Атанасова Тосева-Данаилова, чрез адв. Христо Моллов, против Решение № 2310 от 9.07.2010 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 5-ти състав, по адм. д. № 3484 по описа за 2010 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2000905041/23.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 454/1.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП с начислен ДДС за извършени безвъзмездни доставки на стока, предоставена за лично ползване или употреба от работници на задълженото лице, в размер на 10600 лв. за данъчен период 1.03.2009 г. - 30.04.2009 г. В касационната жалба се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни съображения, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на атакуваните данъчни актове и присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Мирчева я оспорва, претендира потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. АССГ е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт (РА) № 2000905041/23.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 454/1.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП с начислен ДДС за извършени безвъзмездни доставки на стока, предоставена за лично ползване или употреба от работници на задълженото лице, в размер на 10600 лв. за данъчен период 1.03.2009 г. - 30.04.2009 г. Безспорно е установено от наличната по делото документация, че по 8 броя фактури, подробно описани в РА, издадени от ЕТ "Силакс - Силвина Сергеева", са доставени скреч карти. Няма спор, че фактурите са издадени на ревизираното лице, включени са в СД и Дневниците за продажбите и са осчетоводени в счетоводството на дружеството доставчик. Дружеството притежава кадрова обезпеченост, фактурите са платени в брой и ДДС е начислен съгласно разпоредбите на ЗДДС. В РА е било прието, че следва да се начисли ДДС за извършени безвъзмездни доставки на стока, предоставена за лично ползване или употреба от работници на задълженото лице, която съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е приравнена на възмездна. Установено е, че по процесните фактури изцяло е ползван данъчен кредит, поради което на основание чл. 6, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС, на жалбоподателя е начислен данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В случая, закупените скреч карти по процесните фактури са били предоставени на работниците и служителите на дружеството, като тези доставки не попадат в изключението по чл. 6, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 1 от ЗДДС била в сила от 1.01.2010 г., т. е. след издаването на оспорения РА. Посочената разпоредба само е допълнена в частта "и на лични предпазни средства", а не е в сила от 1.01.2010 г. На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, следва да се приеме, че "безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. АССГ е приел, че не е следвало да се счита доставката за безвъзмездна, тъй като в такъв случай следвало скреч картите за мобилни телефони да са раздадени като социални придобивки. В случая няма доказателства за спазване процедурата по чл. 293 от КТ, поради което не може да се приеме тезата за социални разходи. Доколкото безвъзмездната доставка на стоки, предоставени за лично ползване или употреба от работниците на ревизираното дружество, на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е приравнена на възмездна, Съдът правилно е приел, че е начислен в случая ДДС. Дружеството жалбоподател е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, поради което правилно е начислен данък за тези доставки в размер на ползвания данъчен кредит. Очевидно предоставянето на процесните карти не е предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел. Поради това, правилно безвъзмездното прехвърляне на процесните карти е прието за доставка, която съгласно чл. 55, ал. 1 във вр. чл. 32 ЗДДС е облагаема. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Не са налице релевираните с жалбата касационни основания, решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ще следва жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 662 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо "а" отделение,