Решение № 16034 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2009 г.

Решение № 16034 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Митница Кулата, чрез процесуалния си представител мл. юрк. Трайкова, срещу Решение № 51 от 14.05.2009 г., постановено по адм. д. № 999/09 г. по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отменено по жалба на "Кар-3" ООД, чрез управителя Кирил Младенов Илиев, Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 41 от 20.08.2008 година, издадено от Началник Митница - Кулата, потвърдено изцяло с Решение № К-52 от 19.01.2009 година на директора на Регионална митническа дирекция - София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение е връчена в нарушение на процедурните изисквания на ЗМ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Кар-3" ООД, оспорва жалбата и в писмено становище излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 41 от 20.08.2008 година, издадено от Началник Митница - Кулата, потвърдено изцяло с Решение № К-52 от 19.01.2009 година на директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - София, с което "Кар-3" ООД е задължено да плати вносно митническо задължение в размер на 3905, 00 лева, ведно с дължимата за периода законна лихва З а да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на 12.02.2006 година, през Митница Кулата с ЕАД № 5405 (Т-11685/12.02.2006 г. е поставен под режим "транзит" лек автомобил марка "Форд", модел "Пума" и е насочен за митническо оформяне в получаващо митническо учреждение Пловдив, в срок до 17.02.2006 година, като режимът не е приключен до тази дата. Подаденият ЕАД е бил придружен от международна товарителница, удостоверение за собственост, удостоверение за движение на стоките и лична декларация. С Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания (УДППДВ) с изходящ номер от 06.02.2008, началник Митница Калотина е уведомил "Кар - 3" ООД, че в седемдневен срок, считано от получаването му, следва да заплати възникналото на 12.02.2006 година и неплатено вносно митническо задължение в размер на 3905, 00 лева, ведно с дължимата за периода законна лихва. Пояснено е, че след извършена допълнителна проверка е било установено, че с ЕАД 5405/Т11685 от 12.02.2006 година "Кар - 3" ООД, в качеството си на превозвач, е поискало поставянето на лек автомобил "Форд" под митнически режим в страната. Съгласно чл. 45 ЗМ и чл. 102, ал. 2 ЗМ стоката е следвало да се представи пред Митница Пловдив за митническо оформяне. След отправено запитване до Митница Пловдив с писмо изх. № 4400-1922 от 20.09.2006 година е било установено, че стоката по ЕАД 5405/ Т-11685 от 12.02.2006 година не е представена за митническо оформяне. Посочено е, че "Кар - 3" ООД е задължено в качеството си на отговорно лице, съгласно чл. 207 ЗМ в посочения по - горе срок, да заплати възникналото вносно митническо задължение и другите държавни вземания, събирани от митническите органи по спорното ЕАД. Уведомлението е било изпратено на "Кар - 3" ООД на адрес в с. Герман, ул. "Липа" № 16 и връчено на дружеството по реда на чл. 211г, ал. 9 - ал. 11 ЗМ, във вр. с чл. 206, ал. 1 ЗМ. От представеното решение № 3 от 07.04.1999 година, постановено по фирмено дело № 2385 по описа за 1997 година на Софийския градски съд, съдът е приел за установено, че е вписана промяна на седалището и адреса на управление, а именно: гр. София, община "Лозенец", ул. "Никола Козлев" № 8. Това обстоятелство съдът е приел за установено и от удостоверение от 17.11.2008 година, издадено от Агенция по вписванията и от докладна записка от 30.09.2008 г. При така установеното съдът е приел, че процесното ППСПДВ е издадено на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗМ и чл. 202 и чл. 203 ЗМ, като в него незаконосъобразно е прието, че съгласно чл. 206 от ЗМ дружеството е било уведомено доброволно да заплати дължимите суми по възникнало вносно митническо задължение, с писмо на началника на Митница Кулата от 06.02.2008 година и същото не е заплатено в посочения срок. За да достигне до този извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 211а ЗМ, съгласно която ППСПДВ са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. За издаването на ППСПДВ е необходимо кумулативното наличие на 1. възникнало митническо задължение; 2. уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМ за размера на дължимите митни сборове и ДДС и 3. неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение. Съдът е приел, че не е налице третата предпоставка, тъй като за връчването на съобщението за доброволно изпълнение не са били налице основанията за прилагане за прилагане на чл. 211г, ал. 9 - ал. 11 ЗМ, т. е. връчване на уведомлението чрез "прилагане към преписката", тъй като не е правен опит за връчване на Уведомлението за доброволно плащане на "Кар - 3" ООД на неговия адрес в гр. София, ул. "Никола Козлев" № 8, който се явява и постоянен адрес на неговия представител. Именно този адрес на "Кар-3" ООД се съдържа и върху печата на дружеството, поставен върху представената в Митница Кулата товарителница, поради което съдът е приел, че процесното УДППДВ не е връчено на "Кар - 3" ООД или на негов представител по надлежния ред. Приложената по делото разпечатка от "Апис 6 Регистър", съдът е приел, че не следва да бъде кредитирана, тъй като в нея е отразено само Решение № 1 от 12.03.1997 година на СГС, а от доказателствата по делото безспорно се установява, че към 05.02.2008 година, когато е направена разпечатката от правно-информационната система, с Решение № 3 от 07.04.1999 година на СГС седалището и адресът на управление на дружеството са били променени. Решението е правилно. Не се оспорва обстоятелството, че по отношение на "Кар - 3" ООД процесното митническо задължение е възникнало по силата на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗМ. След като по ЕАД № 5405 /Т-11685/12.02.2006 г. лек автомобил марка "Форд" е поставен под режим "транзит" и е насочен за митническо оформяне в получаващо митническо учреждение Пловдив, в срок до 17.02.2006 година и до тази дата стоката не е била представена за митническо оформяне по надлежния ред, режимът "транзит" не е приключен съгласно чл. 98 ЗМ и е налице отклоняване от митнически надзор. Въпреки че отговорното лице "ТИР" АД, посочено в процесната ЕАД, е титуляра на режим "транзит" и то е длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗМ същите задължения са вменени както на получателя на стоката, така и на превозвача, какъвто безспорно е "Кар - 3" ООД. Както правилно е приел АС, за издаването на ППСПДВ съгласно разпоредбата на чл. 211а ЗМ е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно 1. възникнало митническо задължение; 2. уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМ за размера на дължимите митни сборове и ДДС и 3. неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение. В конкретния случай е възникнало митническо задължение, но длъжникът не е надлежно уведомен за неговия размер съгласно изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМ, което от своя страна налага на извода и за липса на изискването за неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение. Този извод се налага от факта, че на установения по делото адрес на "Кар - 3" ООД, а именно гр. София, община "Лозенец", ул. "Никола Козлев" № 8, не е изпращано съобщение за връчване на УДППДВ. Този адрес е част от печата на дружеството, поставен върху представената в Митница Кулата международна товарителница. Същия адрес, макар и посочен като данъчен такъв се съдържа и в приложената по делото разпечатка от "Апис 6 Регистър", към 05.02.2008 г., а писмото за връчване на УДППДВ е с изходящ номер от 06.02.2008 г. При така установеното е неоснователен довода в касационната жалба, свързан с обстоятелството, че представеното в съдебно заседание решение № 3 от 07.04.1999 година, постановено по фирмено дело № 2385 по описа за 1997 година на Софийския градски съд, с което е променен адреса на управление на дружеството не е било известното на органа и не е било вписано в разпечатка от "Апис 6 Регистър" относно актуалното състояние на дружеството към 05.02.2008 г. Както беше посочено по-горе този адрес е бил известен на митница Кулата като част от печата положен върху товарителницата съпътстваща процесния ЕАД. Неоснователен е и довода в жалбата свързан с обстоятелството, че са били налице предпоставките на чл. 211г, ал. 9 - ал. 11 ЗМ, във вр. с чл. 206, ал. 1 ЗМ по отношение връчването на УДППДВ. За да се приложи разпоредбата на чл. 211г, ал. 9, т. 1 от ЗМ, а именно за връчване на Удостоверението чрез прилагане към преписката след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на лицето е необходимо адресът да не е известен, какъвто не е настоящия случай. Неоснователно е позоваването в жалбата на приложена по делото докладна записка на 31.03.2008 г., тъй като същата не е свързана с актуалния адрес на дружеството. Доводът би бил основателен, ако органът не е разполагал с друг адрес на дружеството освен този на който в хода на производството са връчвани съобщенията. Не може да бъде възприет и довода в жалбата, че митническите органи служещи си с информацията обявена в регистър БУЛСТАТ, не е имало как да знаят, че обявеното седалище на дружеството вече не е актуално. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция е: адресът на управление - за местните юридически лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Видно от разпечатка от "Апис 6 Регистър" относно актуалното състояние на дружеството към 05.02.2008 г. данъчния адрес на дружеството е гр. София, община "Лозенец", ул. "Никола Козлев" № 8, на който адрес е редовно връчено съобщението за процесното ППСПДВ и който адрес е бил известен на митническите органи към момента на връчване на УДППДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 211к от ЗМ за производството по съдебното обжалване и за касационното производство се прилагат съответно разпоредбите на глави седемнадесета и деветнадесета от ДОПК. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Налага се извода, че въпреки констатираното нарушение на процедурата по връчване на УДППДВ, съдът е задължен да се произнесе по същество на спорното материално право, т. е. дължимостта на процесните задължения за мито и ДДС. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи досежно наличие на предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗМ, поради неприключване на режимът "транзит" съгласно чл. 98 ЗМ, но те не са подробно анализирани, поради което и предвид правото на лицето на двуинстанционен контрол на обжалвания акт, следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по същество на спора. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, I отделение