Решение № 7334 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуален представител Д. Стойчева против Решение 2196/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 35/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се неговата отмяна, като спорът бъде решен по същество и се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответникът К. Т. Х., чрез процесуален представител адв. В. Челебиев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноските пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 2196/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 35/2025 г., Административен съд Хасково е отменил Решение 1012-26-448-1 от 06.01.2025 г. на директор на ТП на НОИ Хасково, ведно с потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-993 от 15.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково и преписката е изпратена на ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявлението на К. Т. Х.. За да достигне до този правен извод от фактическа страна съдът е установил следното: На 22.07.2024 г. К. Х. е подала заявление до директора на ТП на НОИ Хасково с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което е приложила документи за осигурителен стаж. С разпореждане [номер]-2140-26-993/15.11.2024 г., издадено от ръководителя на отдел Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е било отказано отпускането на исканата пенсия. Разпореждането е било съобщено на жалбоподателя на 20.11.2024 г. Срещу него тя подала жалба, постъпила в ТП на НОИ Хасково на 11.12.2024 г. С решение 1012-26-448-1/06.01.2025 г. директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата, като приел, че К. Х. не отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия по чл. 68, ал. 1 2 от КСО, тъй като макар да е навършила необходимата възраст, няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца, а разполага с едва 15 години, 11 месеца и 27 дни. Не били налице и условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като въпреки навършената възраст от [заличен текст], тя не разполагала с изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж. Административният орган не зачел като действителен осигурителен стаж периодите, в които жалбоподателката е била неработеща майка от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г. (1 година) и от 19.08.1981 г. до 19.10.1982 г. (1 година и 2 месеца), както и периода на изплатено обезщетение за безработица от 14.03.1994 г. до 14.10.1994 г. (7 месеца) и периода на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ от 14.02.1994 г. до 14.03.1994 г. (1 месец), тъй като тези периоди не попадат в хипотезата на §1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Хасково е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени, но при неправилно приложение на материалния закон. Поради това съдът е приел, че актът е незаконосъобразен и като такъв го е отменил и върнал преписката за ново произнасяне. Решението е правилно. Спорът между страните касае стажа на К. Х. като неработеща майка до 1999 г. и дали същия може да бъде зачетен като действителен, след което биха били налице материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на ЛПОСВ. Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Диференцирането на осигурителния от трудовия стаж настъпи с приемането на КСО, който добави и нови критерии за дефинирането на осигурителния стаж. За процесните периоди от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г. и от 19.08.1981 г. до 19.10.1982 г. (общо 02 г. и 02 м.) е действала разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП)(отм.) която сочи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Съгласно действалата към момента на придобиване на процесния стаж Инструкция 2492/29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж - времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж (респ. осигурителен) по ЗП(отм.). Обосновано съдът е приел, че с приемането на § 1, т. 12 от ДР на КСО законодателят не е целял отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесния период от 02 г. и 02 м. за действителен осигурителен стаж. Неговата продължителност е детерминирана като съвкупност от времето по майчинство на жалбоподателката за двете й деца съгласно Постановление на Министерския съвет 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Незачитането на времето на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България, уреждащи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилни са изводите на административния съд, че пенсионните органи не са приложили точно чл. 68, ал. 3 КСО, приемайки че не е налице едно от кумулативните материалноправни основания от фактическия състав за придобиване правото на ЛПОСВ, а именно осигурителен стаж с продължителност от 15 години. Налице е и това основание и за органите на НОИ е налице задължение да издадат претендирания позитивен за страната административен акт, действайки при условията на обвързана компетентност. Законосъобразно преписката е върната за произнасяне на пенсионния орган предвид естеството и характера на акта, който следва да бъде издаден. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касация разноски, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 52 от 09.06.2025 г.) възлизат на сумата от 600.00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,