Решение № 5643 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2013 г.

Решение № 5643 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт Ренета Луканова и по касационна жалба на Бисер Николов Манолов с адрес - Затвора гр. Бобов дол, чрез пълномощник - адвокат Димитър Димитров срещу решение № 180 от 30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 73/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. ГД "Изпълнение на наказанията" иска от съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Касаторът Бисер Манолов иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и основателна и следва решението да бъде отменено, като неправилно в тази част. Намира жалбата на Бисер Николов Манолов за неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Административен съд - Кюстендил е бил сезиран с искова молба от Бисер Николов Манолов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Бобов дол, насочен срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, претърпени за периода 20.02.2011 г. до 27.03.2012 г. от незаконосъобразни действия на служители от администрацията на затвора, които в нарушение на заповедта на министъра на правосъдието, не са допускали продукти и храни, предоставени на ищеца при проведени свиждания. Съдът е приел, че искът е частично основателен, като е установил, че са незаконосъобразни действията на служителите по недопускане на: пържен черен дроб при свиждане на 8.01.2012 г. и червени чушки при свиждане на 24.03.2012 г., тъй като и двата вида храни са в списъка на разрешените в раздел II. Освен това, съдът е приел, че от тези конкретни действия на служителите Манолов е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в негативни емоции, поради нарушаване на правилата спрямо него, подавал е жалби точно срещу тези действия до началника на затвора, които са непосредствена изява на негативни емоции - притеснение, страх и безпокойство от подобни бъдещи нарушения. Относно тези действия и проявените от ищеца негативни емоции, съдът е приел, че са налице всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и има основание да се ангажира отговорността на държавата, в лицето на ответника, като по справедливост е определил обезщетение в размер на 150 лева. За останалата част от исковата претенция съдът подробно и много прецизно е изложил в мотивите си съображения за неоснователност. Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбите са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба и по отношение на всеки един от продуктите, които ищецът твърди, че чрез неправомерни действия на администрацията не са му предоставени при проведените свиждания. Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е определил по справедливост размера на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лева, които настоящият касационен състав намира за справедливо определени, съобразно обстоятелствата, че с непредаването на разрешени храни, ищецът е проявил негативни емоции, подробно описани и установени от събраните доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията", относно нарушения на материалния закон, както относно вида на хранителните продукти и твърденията за липсата им в разрешителния списък, така и относно установените обстоятелства по отношение установените негативни последици за ищеца от незаконосъобразните действия на администрацията и причинната връзка между тях. Видно е от събраните доказателства, конкретно от представения списък с разрешени вещи и храни, както и тези, разрешени съгласно ППЗИНЗС е, че за процесните храни - месни продукти и зеленчуци, няма забрана. Разширително е тълкуването в касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" относно вида на месния продукт, термичната му обработка, както и състоянието и обработката на недопуснатия зеленчук - червени чушки. Такова становище не се споделя от настоящия състав. Няма посочени начин на обработка или вид на месния продукт, които да препятстват предоставянето им. Не се установи забрана за внасяне на субпродукти, както и освен забраната за стъклена опаковка, няма забрана за вида и начина на обработване на внесения зеленчук. В съответствие със законовата разпоредба на чл. 203, ал. 4 от АПК, съдът е установил първо незаконосъобразност на действията на служителите от администрацията на затвора. Относно причинната връзка между установените незаконосъобразни действия и проявените негативни реакции, които са причинили неимуществени вреди, съдът е събрал достатъчно писмени и гласни доказателства и е формирал въз основа на тях правилен и законосъобразен извод, че негативните емоции на Манолов са в пряка връзка с недопускането на продукти, които са му били предоставени от неговата майка при посещенията. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на Манолов, изложени в касационната жалба за неправилност на решението, както и твърденията му за несправедливо намален размер на присъденото обезщетение. В касационната си жалба Манолов повтаря доводите си за незаконосъобразност по отношение на останалите продукти и храни, които не са му предоставени. Тези твърдения са неоснователни, като първостепенният съд ги е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение и за всеки един поотделно е посочил основанието за неоснователност на исковата претенция. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на Манолов, които са свързани с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Те не са свързани с установените по делото обстоятелства, общи са и не разколебават по никакъв начин установеното от първостепенния съд и правните му изводи. За разликата до предявения размер от 10 000 лева претенцията не е основателна и затова е отхвърлена. Решението на Административен съд - Кюстендил е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение