Решение № 5248 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2018 г.

Решение № 5248 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Б. против решение № 529/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 91/2018 г. на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед № 769 з-104/20.12.2017 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - М. Михалев, чрез пълномощника си адв. Иванов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд – Б. е била заповед № 769 з-104/20.12.2017 година на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., с която на М. Михалев, изпълняващ длъжността "младши автоконтрольор" І степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "ПП" при ОД на МВР – Б. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение изразяващо се в това, че като назначен като длъжностно лице от състав в наряд - автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето 7: 00 часа на 11.09.2017 г. до 19: 00 часа на същата дата на територията на гр. Б. е бил изпратен от дежурния диспечер на сектор "ПП" при ОДМВР - Б. на адрес: гр. Б., к-с "Меден рудник" до бл. ..., в близост до офис на "Райфайзен банк", за обследване на ПТП, при което единият участник е напуснал мястото на произшествието, като след като Михалев е установил водача извършил ПТП-то, като същият се е върнал с управлявания от него товарен автомобил "Ф. Т." с peг. [рег. номер на МПС] на мястото на събитието, М. Михалев не е взел отношение спрямо водача С. Н., който от своя страна не е изпълнил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, а е оставил двамата водачи да съобщят за събитието на тел. 112, след което да си попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, след което е напуснал мястото на произшествието. На следващия ден виновният водач не се е явил в застрахователната компания за оглед с автомобила си, като не е вдигал и на посочения телефонен номер на позвъняванията на потърпевшата от ПТП-то М. Стоилова, поради което същата е входирала заявление в сектор "ПП", а на заявлението е поставена резолюция от началника на сектор "ПП": "Служителите М. Михалев и К. Дичев да си приключат ПТП-то. Защо не е обследвано на място, взето отношение по чл. 123 от ЗДвП". След като младши автоконтрольор М. Михалев се е запознал със заявлението на Стоилова и резолюцията на началника на сектор "ПП", същият на 15.09.2017 г. е издирил напусналия водач С. Н. отново и го призовал в сградата на 01 РУ - Б., където е проведена среща с тъжителката и е попълнен двустранен констативен протокол за ПТП под регистрационния номер, който е взет от деня на произшествието от тел. 112. Прието е че служителят М. Михалев не е изпълнил служебните си задължения, а именно - след като е установил водача С. Н., който е допуснал ПТП и е напуснал мястото на произшествието е следвало да издаде необходимите документи за застрахователното събитие, както и да състави АУАН на виновния водач, съгласно чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за съставяне на дейностите по контрол на пътното движение, както и на чл. 80, ал. 2, т. 20 от същата Инструкция, задължаваща служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпилото ПТП в предвидените от закона случаи, като вместо това, служителят М. Михалев е оставил двамата водачи да съобщят за събитието на тел. 112, след което да си попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, при което служителя е напуснал мястото на произшествието. Прието е също така извършване на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпореденото му с резолюция от началника на сектор "ПП": "Служителите М. Михалев и К. Дичев да си приключат ПТП-то. Защо не е обследвано на място, взето отношение по чл. 123 от ЗДвП", с която е запознат от инспектор Й. Райков, а вместо това след като се е запознал със заявлението на М. Стоилова и резолюцията на началника на сектор "ПП", същият на 15.09.2017 г. е издирил напусналия водач С. Н. отново и го призовал в сградата на 01 РУ - Б., където е проведена среща с тъжителката и е попълнен двустранен констативен протокол за ПТП под регистрационния номер, който е взет от деня на произшествието от тел. 112. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушение от страна на Михалев. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което са обсъдени визираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, не са установени и доказани. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение от страна на младши инспектор Михалев на чл. 80, ал. 2, т. 20 и чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за съставяне на дейностите по контрол на пътното движение и на разпореденото му с резолюция от началника на сектор "ПП" съгласно чл. 5 от Инструкция 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поради което поведението му неправилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не са установени дисциплинарните нарушения, за които органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник. Посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 80, ал. 2, т. 20 от Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за съставяне на дейностите по контрол на пътното движение, визира задължение за служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи, като в чл. 99, т. 5 от същата е посочено, че когато са причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да разследва причините за неговото настъпване, като издава необходимите документи (протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП); протоколът за ПТП се подписва от участниците в него. По отношение на Михалев дисциплинарнонаказващият орган е изложил мотиви, че след като е установил водача С. Н., който е допуснал ПТП и е напуснал мястото на произшествието е следвало да издаде необходимите документи за застрахователното събитие, както и да състави АУАН на виновния водач, а вместо това служителят М. Михалев е оставил двамата водачи да съобщят за събитието на тел. 112, след което да си попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, при което служителя е напуснал мястото на произшествието. Доказателствата по делото обаче установяват, че след като служителят Михалев е бил изпратен от дежурния диспечер на сектор "ПП" при ОДМВР - Б. на адрес: гр. Б., к-с "Меден рудник" до бл. ..., в близост до офис на "Райфайзен банк", за обследване на ПТП, при което единият участник е напуснал мястото на произшествието, Михалев е посетили горепосоченото местопроизшествието, издирил е напусналия го водач, но участниците в ПТП са се договорили за изготвянето на двустранен протокол, като между тях не е имало разногласия относно обстоятелствата свързани с произшествието, като фактът, че впоследствие единият от водачите не е изпълнил своевременно поетите задължения, не може да се вмени във вина на Михалев. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. Такъв двустранен констативен протокол за ПТП се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание на настъпили факти и обстоятелства. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Михалев дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на чл. 80, ал. 2, т. 20 и чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за съставяне на дейностите по контрол на пътното движение, тъй като не се установява, че след надлежното му изпращане от дежурния диспечер на сектор "ПП" при ОДМВР - Б. на адрес: гр. Б., к-с "Меден рудник" до бл. ..., в близост до офис на "Райфайзен банк", за обследване на ПТП, при което единият участник е напуснал мястото на произшествието, за младши инспектор М. Михалев е възникнало задължение за извършване на действия, извън кръга на извършените от същия. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение, което не е изпълнено. Административният орган не е доказал и виновно неизпълнение от страна на младши инспектор Михалев и на изготвената резолюция от началник сектор "ПП" отправена до служителите М. Михалев и К. Дичев "Служителите да си приключат ПТП-то. Защо не е обследвано на място, взето отношение по чл. 123 от ЗДвП", като не е предприел необходимите действия за приключване на горепосоченото ПТП и взимане на отношение по чл. 123 от ЗДвП, възложени му с резолюция върху входирано в сектор "ПП" заявление от М. Стоилова. Доказателствата по делото установяват, че водачът, който не е изпълнил задължението си по двустранния протокол е намерен от служителя и отношенията между страните са уредени, за което са изготвени докладни записки по случая, като служителят Михалев е изпълнил резолюцията, като обследване на място е извършено още в деня на произшествието, след съобщаването за него, което се подкрепя от представените по делото писмени доказателства. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че с деянието си Михалев е извършил две нарушения е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания. Касае се за действия на държавния служител, свързани с нарушения на служебната дисциплина по повод на едно събитие /автопроизшествие/, поради което следва да се приеме, че е наложено едно наказание. Тези неправилни изводи обаче не влияят на крайния резултат на решението. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не доказват носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Поради това решението на АС-Б., с което е отменил заповед № 769 з-104/20.12.2017 година на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. следва да бъде осъдена да заплати на М. Михалев сумата от 600 (шестстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на разноските пред касационната инстанция съдът счита за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, още повече, че същите са в размер близък до минималния, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд е недопустимо за разглеждане в касационното производство. Страната разполага с процесуална възможност да поиска изменение на решението в частта му за разноските от първоинстанционния съд, в случай, че е направила своевременно искане за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение