Решение № 269 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2013 г.

Решение № 269 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Л. А. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от № 3552/02.08.2011 г. на ХХVI състав на Варненския районен съд по гр. д. № 10300/2010 г., с което е осъден да върне на Е. Г. Н. и Д. Ж. Н. сумата от 5000 лв. дадена на отпаднало основание и да заплати сумата от 10 000 лв. неустойка за неизпълнение по договор от 11.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.07.2010 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е с пр. осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че не е спазена процедурата по призоваването му. Посочва, че ищците са представили удостоверения за постоянния му и настоящ адрес съответно: [населено място], [улица]и [община], ул. "Ф." 10, но оспорва, че длъжностното лице - призовкар е посетило двата адреса, както и че са залепени уведомления . Позовава се на това, че и на двата адреса никой от семейството му или съседите не е забелязал залепено уведомление, както и на обстоятелството, че на постоянния му адрес е получавал съдебни книжа във връзка с предходен съдебен спор с ищците по делото. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата - Е. Г. Н. и Д. Ж. Н. и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. К. оспорват молбата за отмяна в писмен отговор по делото. Застъпват становище, че ответникът е бил редовно уведомен за делото по реда на чл. 47 ГПК като длъжностното лице по призоваването е отбелязало посещенията си на адресите. Съдът е удостоверил редовността на връчването и е назначил особен представител, който е представлявал молителя. С оглед на това считат, че правото на молителя на участие по делото не е било накърнено. Молят молбата за отмяна да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. Хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК на която молителят се позовава, е налице когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Данните по делото не установяват процесуални нарушения във връзка с призоваването на молителя. Преписа от исковата молба е изпратен за отговор по чл. 131 ГПК на посочения в нея адрес - [населено място], м. Прибой -1"665, от който съобщението с молбата са върнати, с отбелязване, че ответникът не може да бъде намерен. В изпълнение разпореждане на съда от 21.09.2010 г., ищците са представили удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника. С разпореждане от 12.10.2010 г. съдът е разпоредил съдебните книжа да се връчат на посочените постоянен и настоящ адрес, като в случай, че ответникът не се намери да се залепят уведомления. По делото са представени отрязъци от уведомленията на двата адреса, в които длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че същите са залепени да адресите на 17.10.2010 г., доколкото на съответния адрес никой не е бил намерен. Видно от находящите се, съответно на стр. 35 и 37 съобщения, в предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок, ответникът или негов представител не се е явил за да получи книжата и съдът е предприел действия за назначаване на особен представител. Такъв е бил назначен съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца с определение № 3103 от 01.03.2011 г. по делото. Особеният представител е получил препис от исковата молба. Дал е отговор по нея и е участвал в проведеното съдебно дирене. При тези данни молбата за отмяна се явява неоснователна. Съдът е спазил всички изисквания на процесуалния закон, свързани с връчване на съобщения по делото, респ. препис от исковата молба, регламентирани в нормата на чл. 47 ГПК. Твърденията на молителя, че уведомленията по чл. 47, ал. 1 ГПК не са били залепени изобщо, са изцяло голословни. О., които са направени в тази връзка от длъжностното лице по призоваванията, имат материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти, доколкото са извършени от длъжностно лице в кръга на службата му и по предвидения от закона ред. С оглед на това същите съставляват официален удостоверителен документ. В доказателствена тежест на молителя е да опровергае направените отбелязвания, което в случая не е сторено. Същевременно по предвидения от ГПК ред е назначен особен представител, който е осъществил надлежно представителство на ответника в процеса. Следователно сочената от молителя хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е изпълнена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.