Решение № 6130 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2014. г.

Решение № 6130 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2014. г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Иван Кънев Гаврилов и Илиана Кънева Славова, за отмяна на решение от 30.12.1993 г., постановено по гр. д. № 985/1993 г. на Районен съд - Ботевград. Развити са доводи, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което се моли решението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" - Ботевград, чрез процесуален предтавител юрк. Лишанска заявява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за допустима - подадена от лица, за които актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила неправилни решения е приложими при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Независимо, че конкретно наведеното отменително основание е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият състав приема, че случаят попада в приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК, която разпоредба е с аналогично съдържание на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но касае отмяна на влезли в сила съдебни актове по административни спорове, каквото представлява решението на Ботевградския районен съд. Според чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С решението, предмет на искането за отмяна, Ботевградския районен съд е оставил без уважение жалбата на Рада Илиева Славова от Ботевград, срещу решение № 3783/93 г. на ОбПК - Ботевград за частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост, като неоснователна. Като доказателства настоящите молители представят: Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 10.03.98 г.; скица № 765 от 25.08.2005 г. и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ от 23.06.2014 г. Според молителите посочените доказателства представляват ново писмено доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Последните доказват, че е налице незастроен поземлен имот /индификатор 05815.307.86/ годен обект на право на собственост, който е образуван изцяло от бивши земеделски имот на наследодателката им. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не съдържа нови обстоятелства относно отказа да бъде възстановено правото на собственост върху претендираните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В разглежданата хипотеза доказателствата, което се твърди, че съдържат нови обстоятелства, са изготвени: Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на 10.03.98 г., скица № 765 - на 25.08.2005 г. и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, изготвено на 23.06.2014 г., а решението на съда, чията отмяна се иска, е постановено на 30.12.1993 г. В този смисъл те не отговарят на законовата дефиниция за ново обстоятелство, което е съществувало към момента на разглеждането на спора, но не е могло да бъде известно на съда и на страните по делото. Освен това те не са от съществено значение за решаване на делото по същество, тъй като сочените в него обстоятелства не водят до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение. Водим от изложеното, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,