Решение № 3058 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. Н. Запрянова против решение 3888/27.09.2024 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 428/2024 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-118-0157537/28.02.2024 г. на същия орган по приходите. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че нарушението по чл.186, ал.1, т. 1, т.1 б. "б" ЗДДС е установено от събраните по делото доказателства - в търговския обект, стопанисван от ТАКИ-87 ЕООД няма регистрирано фискално устройство. Продължителността на мярката е определена за минимален срок от 7 дни, който е мотивиран. Счита, че решението на Съда на ЕС по дело С-97/21не се прилага в процесния случай, тъй като се отнася за друг вид нарушение. Освен това при издаването на оспорената заповед, органът по приходите е взел предвид наложената имуществена санкция за същото нарушение и е съобразил тежестта на нарушението при кумулирането й с принудителната административна мярка. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - ТАКИ-87 ЕООД, гр. Димитровград, чрез управителя Д. Д. Щ. в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-118-0157537/28.02.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - магазин за стоки, внос от Турция, находящ се в гр. Димитровград, ул. "Георги Иванов" 27, стопанисван от ТАКИ - 87 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни,за нарушение по чл. 186, ал.1, т.1, б. "б" ЗДДС - зв търговския обект няма регистрирано в НАП фискално устройство. Нарушението е установено при проверка в търговския обект, извършена от органите по приходите на 08.02.2024 г., 12.05 часа и закупуване на стока на стойност 11.50 лева, за която не е издадена фискална касова бележка поради липсата на ФУ. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона - отменителни основания по чл.146, т. 4 и 5 АПК. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация на ФУ в търговския обект. От представеното наказателно постановление 759261-F755465/27.02.2024 г. на началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в ЦУ на НАП съдът е установил, че за същото нарушение на ТАКИ - 87 ЕООД е наложена и имуществена санкция на основание чл.185, ал. 2 ЗДДС в размер на 6 000 лева. При така установените факти и с оглед решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, съдът е обосновал извод, че кумулирането на мярката по чл. 186, ал.1, т.1, б. "б" ЗДДС със санкцията в административнонаказателното производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и е в противоречие с принципа за пропорционалност, а изложеното в оспорената заповед е само декларативно и немотивирано. В подкрепа на тези изводи съдът е цитирал диспозитива на решението по дело С-97/21, според който чл. 273 от Директива 2006/112 и чл. 50 от Хартата следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС (ред. ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата Наредба Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД) от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че е установено неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. от страна на ТАКИ - 87 ЕООД, но предвиденото в националния закон кумулиране на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. "б" ЗДДС с имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС за това нарушение, е в противоречие с принципа за пропорционалност, съгласно тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС, по дело С-97/21. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на Съда на ЕС по дело С-97/21 не се прилага в случая, тъй като се отнася за нарушението по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС. Даденото от Съда на ЕС тълкуване е приложимо във всички случаи, в които националната правна уредба предвижда кумулиране на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" с глоби или имуществени санкции, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, налагани след провеждане на отделни и самостоятелни производства, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, за която правна уредба Съдът е посочил, че не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и на наказателното постановление от един и същи орган по приходите и бланкетното изявление на този орган, че тежестта на мярката е съобразена с тежестта на наложената имуществена санкция, не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не е достатъчно да гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В подкрепа на изводите за липса на координация между производствата по налагане и обжалване на имуществената санкция и производството по запечатване на търговския обект, е и влязлото в сила решение 60/26.06.2024 г. на Районен съд - Димитровград по анд 167/2024 г , с което санкцията на ТАКИ - 87 ЕООД е намалена от 6 000 лева на 500 лева. Като е достигнал до идентични правни изводи и е отменил принудителната административна мярка, съдът е постановил решение, което съответства на материалния закон и решението на Съда на ЕС по дело С-97/21 и следва да се остави в сила. От ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат . Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,