Решение № 4492 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2016 г.

ВАСV отделение10.04.2018 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 485 от 7.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2608/2015 г. по описа на Административен съд - П.. ВРЪЩА административната преписка за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4492 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Т. и М. Е., чрез общ пълномощник адв. А. О., против решение № 485 от 7.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2608/2015 г. по описа на Административен съд - П. (АС-П.). В касационната жалба е релевиран довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение - самостоятелно основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Наред с това, касационните жалбоподатели оспорват решението като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, за което развиват конкретни оплаквания и съображения. Молят за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай че касационната инстанция приеме същото за разглеждане по същество, молят да бъде постановено ново решение по спорния въпрос, като бъде уважена жалбата им срещу решение № 187/11.05.2015 г., постановено по преписка № 99/2014 г. по описа на 2-ри специализиран състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил жалбата на Е. Й. Т. и М. Е. срещу решение № 187/11.05.2015 г., постановено по преписка № 99/2014 г. по описа на 2-ри специализиран състав на КЗД. С последното специализираният административен орган, в резултат на проведеното по реда на чл. 50 - чл. 70 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) производство, е установил извършена от страна на Е. Й. Т. и М. Е. дискриминация под формата на "тормоз" (чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.) и "преследване" (чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.) по отношение на лицата Н. А. А. и Е. Н. В. по признак "синдикална принадлежност", като на всеки от извършителите е наложена глоба в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решение № 187/11.05.2015 г. на КЗД по преписка № 99/2014 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на административния акт, а производството пред КЗД е проведено, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи на съда са направени бланкетно, формално, не почиват на конкретен анализ на релевантните по спора факти и обстоятелства. По отношение материалната законосъобразност на административния акт и съответствието му с целта на закона липсват каквито и да е разсъждения - фактически и правни установявания, от страна на съда. Цитирани са относими разпоредби от ЗЗДискр. и Конституцията на Р. Б., без обаче да са изложени съображения във връзка с приложението им в конкретния случай. При тези обстоятелства, настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение на АССГ за неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички предвидени в чл. 146 АПК основания, като обсъди представените от страните доказателства в тяхната съвкупност и установи фактическата обстановка по делото. Оттук следва и изводът, че мотивите на първоинстанционното решение следва да съдържат ясни и конкретни съображения във връзка с всяко едно от основанията по чл. 146 АПК, като същевременно чл. 172а, ал. 2 АПК предписва, че в мотивите се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая посочените императивни изисквания на процесуалния закон не са били спазени от решаващия състав на АС - П.. Вместо фактически установявания (ясно изразена воля на съда относно приетото от него за установено от фактическа страна) в обжалваното решение се съдържа цитиране на становищата на страните в производството пред КЗД, описание на извършените от административния орган действия по разглеждане на преписката, както и преразказ на изведените от същия изводи в решение № 187/11.05.2015 г. по преписка № 99/2014 г. В допълнение административният съд е посочил единствено, че в образуваното пред него производство жалбоподателите не са ангажирали допълнителни доказателства. Така изложеното от съда не отговаря на изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за решаване на делото, тъй като не позволява нито на страните, нито на касационната инстанция да идентифицира действителната воля на съда по отношение на приетите за установени правнорелевантни факти, върху които да почива правната преценка на съда относно законосъобразността на административния акт. Съдът не се произнесъл по същество по спорния въпрос, а именно налице ли са фактическите основания, регламентирани в чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. ( дискриминация под формата на "тормоз") и чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. (дискриминация под формата на "преследване"), въз основа на които КЗД е постановила решение с диспозитив, установяващ извършена от касационните жалбоподатели дискриминация по признак "синдикална принадлежност" по отношение на лицата Н. А. А. и Е. Н. В.. Съдът не е формирал и обосновал самостоятелни изводи в тази насока, не е обсъдил приетите по делото доказателства, съставляващи административната преписка по воденото пред КЗД производство, като не е взел отношение и конкретно по нито едно от заявените в първоинстанционната жалба оплаквания и възражения. Предвид гореизложеното, решение № 485 от 7.03.2016 г. по адм. дело № 2608/2015 г. по описа на АС - П. е постановено при липса на мотиви, поради което правилността му не може да бъде проверена. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка е не законосъобразността на оспорения административен акт (решението на КЗД), а правилността на първоинстанционния съдебен акт. Анализът на мотивите на постановеното от АС - П. решение не позволява извършването на преценка относно неговата обоснованост и постановяването му в съответствие с материалния закон. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се възпрепятства възможността за касационна проверка на фактическите констатации и правни изводи на съда по съществото на спора, с оглед на което и предвид двуинстанционния характер на съдебното производство по оспорване на административните актове, решението на АС- П. следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъде извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД, като се посочат конкретно фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа преценка на наличните по делото доказателства и се формират съответните правни изводи по отношение на всяко едно от основанията, визирани в чл. 146 АПК. Мотивите на съдебното решение следва да съдържат ясни и подробни съображения във връзка с приетите за установени обстоятелства и приложението на закона. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение на Административен съд - П. следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

2