Решение № 12566 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. С. Евтимов против решение 1977/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 610/2023 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1883-0130091/05.01.2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение, обстоятелство, което се потвърждава и от отпечатаната за същата дата контролна лента на електронен носител - КЛЕН. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти от обективната действителност, обуславящи необходимостта от налагането на мярката. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед или в условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба ЕТ А. Марков - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ю. Сапунджиева в представен по делото писмен отговор, я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1883-0130091/05.01.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на ЕТ А. Марков е наложено запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 11.11.2022 г. при контрола покупка на 1,050 кг. лимони с единична цена 3,60 лв. на обща стойност от 3,78 лв. За да отмени наложената на ЕТ А. Марков принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предвидената в чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК форма и целта на закона. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е приел, че изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е наложена ПАМ. Съдът е изложил в мотивите си, че в случая нарушението е безспорно установено, като стойността на покупката сама по себе си е без значение. Независимо от горното съдът е приел, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, които да отразяват особеностите на процесния случай, което води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване и за неговата законосъобразност по силата на чл. 146, т. 5 АПК. С оглед изложеното съдът обосновава извод, че административният орган е допуснал нарушение на законовите изисквания за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ и е постановил нейната отмяна. Решението е правилно постановено. В обжалването решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин При извършена контролна покупка от органите по приходите на 1,050 кг. лимони с единична цена 3,60 лв. на обща стойност от 3,78 лв. не е издадена фискална касова бележка, което представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 - дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. В акта липсват данни относно местонахождение на обекта, клиентопотока и потребността на предлаганите стоки. Изложените в заповедта мотиви относно срока са стандартните общи мотиви, но те не представляват мотиви относно продължителността на срока на мярката. В заповедта липсват данни какъв дневен оборот има процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката, като не са коментирани и констатациите за разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност, с оглед установеното обстоятелство в хода на проверката, че фактическата наличност не съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство. Така изложените мотиви от административния орган могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При определянето на срока е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Обстоятелството, че за констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е ирелевантно към настоящия спор и не променя изложените по горе изводи, тъй като съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, както и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски се дължат на ответника по касация съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лв., представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение