Решение № 7029 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2015 г.

Решение № 7029 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на С. П. Д. от гр. С., подадена чрез адв. И. И., срещу решение № 2013 от 26.11.2014 г., постановено по административно дело № 888/2014 г. по описа на Административния съд - Б., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 201301578 от 20.11.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и от старши инспектор по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Б., ИРМ гр. С., потвърден с решение № 32 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП в частта, в която на С. П. Д. са определени задължения за ДОО за 2007 г. в размер на 2 781.87 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 158.97 лв.; за ДЗПО и УПФ за 2007 г. в размер на 783.63 лв. и лихви за просрочие в размер на 889.68 лв. и за ЗО за 2007 г. в размер на 940.35 лв. и лихви за просрочие в размер на 980.34 лв.; жалбата на С. П. Д. против РА № 201301578 от 20.11.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., ИРМ гр. С., потвърден с решение № 32 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП е отхвърлена в частта, в която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2 832.57 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 182.29 лв. и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 445.55 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 800.95 лв.; Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на С. П. Д. разноски по делото в размер на 1 130.72 лв. и С. П. Д. е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 517.90 лв. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., при ЦУ на НАП обжалва решението, в частта, в която РА е отменен. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че нормата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С. П. Д. обжалва решението, в частта в която жалбата й против процесния РА е отхвърлена. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че ревизията неправилно е проведена по реда на чл. 122 ДОПК и съдът не е разпределил доказателствената тежест. Нарушен е принципа на чл. 9 АПК. В представено писмено становище касатора твърди, че РА е нищожен. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и по същество да се постанови друго, с което се отмени РА или да се обяви неговата нищожност. Претендира присъждането на разноски по делото за всички инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил РА № 201301578 от 20.11.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., ИРМ гр. С., потвърден с решение № 32 от 10.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на С. П. Д. са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2 832.57 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 182.29 лв.; задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 445.55 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 800.95 лв.; ДОО за 2007 г. в размер на 2 781.87 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 158.97 лв.; ДЗПО и УПФ за 2007 г. в размер на 783.63 лв. и лихви за просрочие в размер на 889.68 лв. и ЗО за 2007 г. в размер на 940.35 лв. и лихви за просрочие в размер на 980.34 лв. С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на ревизираното лице процесния РА в частта, с която на задълженото лице са определени задължения за ДОО за 2007 г. в размер на 2 781.87 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 158.97 лв.; ДЗПО и УПФ за 2007 г. в размер на 783.63 лв. и лихви за просрочие в размер на 889.68 лв. и ЗО за 2007 г. в размер на 940.35 лв. и лихви за просрочие в размер на 980.34 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, но по различни съображения от изложените в касационните жалби: Първоинстанционния съд е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 118 от 1.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен РА № 0201300083 от 29.03.2013 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. (първата е издадена на 30.10.2012 г.). Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Производството по извършване на процесната ревизия се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 82/2012), поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК (в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г.) и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на задълженото лице. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, Административен съд гр. Б. е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационните жалбоподатели за неправилност на решението. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта относно присъдените на страните разноски, като Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП бъде осъдена да заплати на С. П. Д. разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 055 лв., представляващи заплатени държавни такси за сумата от 55 лв. (Държавна такса пред първа инстанция 50 лв. и държавна такса пред касационна инстанция 5 лв.), заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 8.04.2014 г. (л. 7). Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,