Решение № 8223 от 31.7.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение31.07.2023 г.докладчик т Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 131 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 54/2022 г. от Административен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г. Георгиев сумата от 600 лв. ( шестстотин лева) разноски по делото за касационната инстанция за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. Москова, против Решение 131 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 54/2022 г. от Административен съд Ямбол ( АС- Ямбол), с което по жалба на Г. Георгиев е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх.02-280-6500/5035 от 04.08.2021г. и делото е върнато, като преписка, на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН:28/070619/94963, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и оставяне в сила на оспореното в производството уведомително писмо като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответната страна - Г. Георгиев, чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-280-6500/5035 от 04.08.2021 г. в частта на извършените намаления в размерите на изплатените суми, посочени в колона 3 намаления на таблица 1 към уведомителното писмо: по подмярка 13.2/НР2-418.06лв; по СЕПП-1440.89 лв.; по Мярка 212/Натура 2000-1504.98 лв.; по СПП-1016.53 лв.; по ЗДП-391.84 лв., или общо намаления на стойност 4772,30 лева. За да постанови обжалваното решение АС - Ямбол е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, в писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че от съдържанието на процесното УП не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране. От таблиците и разясненията към колоните в УП, не може да се установи кои изисквания не са спазени от земеделския производител, коя от законовите хипотези за намаления за кампания 2019 г. е налице. Приел е още, че допълването на мотивите на административния орган след образуване на съдебното производство е недопустимо, поради което издаденото от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" становище с изх. 02-280-6500/5035#3 от 02.03.2022 г. не може да се приеме като част от административното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основното възражение на касатора се свежда до това, че той счита издаденото от 02.03.2022г. становище за допустимо, тъй като според него мотивите на органа могат да бъдат изложени в по-късен етап, т.е. след издаването на оспорвания административен акт, а именно със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща в съда. Такова тълкуване не може да бъде възприето в конкретния случай, тъй като засяга правото на защита на оспорващия и е в разрез с основни принципи на административния процес. В конкретния случай на 10.05.2019 г. земеделският производител е подал заявление за подпомагане УРН 338236, като е поискал финансово подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК); Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12); Компенсаторни плащания за други райони засегнати от значителни природни ограничения ( Подмярка 13.2/НР2 ). При извършената административна проверка по заявление с УИН 28/070619/94963 за кампания 2019, административният орган приел, че е налице двойно заявена площ от 2,85 ха, която площ била заявена и посочена за подпомагане освен от производителя Георгиев и от друг кандидат. Извършени били и проверки на място, обективирани в Доклад за проверка на площи за УРН 338236. На 04.08.2021 г. било издадено процесното УП, предмет на контрол пред първата инстанция. След образуване на съдебното производство по оспорване на УП пред АС - Ямбол е депозирано становище от издателя с изх. 02-280-6500/5035#3 от 02.03.2022 г. В становището е посочено, че в резултат на извършените, съгласно разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г., чл. 74 от Регламент (ЕО) 1306 на Комисията от 17.12.2013 и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, административни проверки са установени площи заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019г. по заявление УИН:28/070619/94963, като за установените застъпени площи са приложени изискванията на чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. Посочено е още, че в уведомителното писмо в табличен вид ( Таблица 1) са структурирани детайлно по схеми и мерки исканата сума от кандидата, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата са описани както правните основания за наложените намаления, съответните ставки, така и начина на получаване на оторизираната сума , в съответствие с приложимите методики. Посочено е ,че в Таблица 2 по заявените схеми и мерки детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните и изплатените суми, като по колони са налични обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки. При тези данни настоящият състав приема за неоснователни възраженията на касатора, че липсата на конкретни фактическите и правни основания в УП е пропуск, саниран с излагането им в писмено становище изх. 02-280-6500/5035#3 от 02.03.2022 г. Уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В оспорваното УП административният орган е посочил схемите, по които кандидатства земеделският производител, исканите суми, намаленията (редукциите) и оторизираната сума за кампания 2019 г., но няма мотиви защо са намалени конкретни суми по конкретните схеми. Вярно е, че съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче УП е оспорено направо пред съда. В него конкретни съображения за постановения отказ няма, както обосновано и правилно е приел решаващият съд. Допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство от издателя на УП не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружителното писмо до съда. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му (виж в същия смисъл решения по адм. д. 4470/2022 г., адм. д. 6646/2022 г., адм. д. 2528/2022 г., адм. д. 6292/2022 г. и др., всички те по описа на ВАС, пето отд.). Като е отменил частично УП съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна Г. Георгиев, своевременно заявени, които възлизат на 600 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представен договор за правна помощ и съдействие, видно от които сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,