Решение № 5267 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2008 г.

Решение № 5267 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Национална служба "Полиция", с процесуален правоприемник Министъра на вътрешните работи срещу решение от 15.05.2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III Б състав, постановено по адм. дело № 369/2007 г., с което е отменена заповед № А3-647/12.12.2006 г. на директора на НС"П", с която на Светослав Димитров Кичков е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "младши полицейски инспектор" в ПУ-Славяново на РПУ-Пордим към ОД"П"-Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Светослав Димитров Кичков взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че атакуваната заповед е издадена при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарната процедура, но извън двумесечния преклузивен срок по чл. 236 ЗМВР (отм.), с което е погасена дисциплинарната отговорност на наказаното лице, респ. правото на органа да наложи дисциплинарното наказание. Решението е неправилно. Съгласно чл. 236 ЗМВР (отм.) дисциплинарните наказания се налагат в срок до два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. за дисциплинарно нарушение се приема не самото престъпно деяние, а обективният факт на осъждането на служителя за извършено престъпление от общ характер и извършването на нарушение по смисъла на чл. 236 от ЗМВР е налице от момента на влизане в сила на осъдителна присъда. Правилно СГС приема, че двумесечният срок започва да тече от момента на известяването на административно-наказващия орган за влязлата в сила присъда и това е 28.03.2006 г., когато е изпратено копие от присъдата. По делото са събрани доказателства, че за периода 28.03.2006 г. до 12.12.2006 г., когато е издадена заповедта, Светослав Кичков е бил на работа общо 46 дни. В останалото време е ползвал отпуск по болест. Приложените многобройни болнични листове и експертно решение на ЦЕЛК-МВР не са обсъдени от СГС. Не е приложена и нормата на чл. 211, ал. 3 ППЗМВР отм., според която сроковете за налагане на дисциплинарните наказания не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Това води до погрешния извод на първоинстанционния съд, че двумесечният срок по чл. 236 ЗМВР отм. е изтекъл преди издаването на процесната заповед. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган в установената писмена форма, при спазване на процесуалните правила на ЗМВР и ППЗМВР отменени. Заповедта е и материалноправно законосъобразна. Основанието, на което е наложено дисциплинарното наказание е осъждане за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, съгласно чл. 239, ал. 1, предл. 1 ЗМВР (отм.) Неправилното посочване на правната норма на чл. 227, ал. 1, т. 1 от новия ЗМВР, която кореспондира на приложимата норма, не прави заповедта незаконосъобразна. В мотивите подробно са изложени фактическите основания за налагане на наказанието, които са достатъчни за правилното определяне на приложимата правна норма. Обективният факт на осъждането е доказан и той се квалифицира от закона като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение страда от пороците релевирани в касационната жалба и следва да бъде отменено, а делото да се реши по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,