Решение № 12135 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2016 г.

Решение № 12135 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Я. и П. К. Д., последния чрез пълномощника му - К. А. Я., двамата от гр. С., против решение № 1681/24.10.2016 г. по адм. дело № 802/2016 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на К. А. Я. и П. К. Д., против Заповед № 8-Z-345/8.03.2016 г. на кмета на община С., като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ и с нея, по отношение на оспорващите, е наредено премахването на незаконен строеж: "Метална стълбищна конструкция", находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205, м. "Буджака", землище на гр. С.. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. По същество е извел изводи, че обекта-предмет на премахване, представлява строеж - благоустройствено съоръжение по смисъла на § 5, т. 38 от ПРЗ на ЗУТ, за който няма издадено разрешение за строеж и който не е търпим, с оглед годината на строителство - 2006 г, поради което премахването му е законосъобразно. Възражението за неустановен извършител е отхвърлено с доводи, че оспорващите се явяват собственици на строежа и като такива са възможен неин адресат. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая не е спорно, а и самите касатори не отричат, че не притежава такива строителни книжа. Този факт е достатъчен за да обуслови законосъобразност на направените от съда изводи за незаконност на строежа, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По спорния въпрос - дали настоящите касатори законосъобразно са посочени като адресати на заповедта, съдът е отговорил правилно. Адресати могат да бъдат както извършителите, така и собствениците на незаконния строеж, а в конкретния случай е безспорно, че негови собственици, като възложители, са двамата касатори. Финансирането на строежа, е без значение за адресатите на заповедта. Последните се извеждат от разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, като в оперативна самостоятелност на органа е да посочи кои от солидарно отговорните за изпълнение лица, следва да бъдат посочени като адресати на заповедта. В случая не е нарушен закона, тъй като касаторите са вписани като нейни адресати не само като извършители, но и като собственици, което отговаря на обективно установените факти. Премахването би могло да бъде осуетено, ако строежа беше търпим в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, 2, 3 от ПРЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид установената от св. Ценов година на строителство- 2006 г., правилни са изводите на съда, че процесния строеж не е търпим в нито една от посочените хипотези на закона, защото спрямо този период цитираните разпоредби са неприложими. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение