Решение № 5582 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение30.05.2023 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение 7419 от 21.12.2020 г., постановено по адм. дело 9479/ 2020 г. на Административен съд- София- град в обжалваната му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия Любка Петрова

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не споделям извода на мнозинството от съдебния състав за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка.

Изразявам становище, че решението е валидно и допустимо по следните аргументи. Както се посочва в основните мотиви, искът се основава на разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, според който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Намирам, че упражняване на иска по чл. 28, ал.2 от закона към момента е единствената правна възможност за установяване и удовлетворяване на тази имуществена претенция и само този иск изпълнява функцията на ефективно вътрешноправно средство за защита по см. на чл. 13 ЕКПЧ на нарушено право по чл. 6 ЕКПЧ. Ако трябва да преценим дали дейността на Агенцията по вписване при изпълнение на пряко възложените със закона правомощия представлява друг вид дейност, различен от административната, то видно от мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В тази насока е и решение 2656 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 7010/2019г.

Ето защо, намирам искът за допустим.

Отделно от това, намирам постановеното съдебно решение за правилно и постановено при спазване на материално правните изисквания на закона.

Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга се дължи заплащане. Доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение.

Доказана е и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Направените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

По така изложените съображения подписвам решението с особено мнение.

Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение 7419 от 21.12.2020 г., постановено по адм. дело 9479/ 2020г. на Административен съд- София- град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на "Архистудио" ЕООД обезщетение в размер на 407, 50 лв, както и разноски в размер на 425 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на съдебния акт. В условията на евентуалност твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател- Агенция по вписванията, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Иванов моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на решението на АССГ. Ответникът- "Архистудио" ЕООД със седалище- град Плевен в писмен отговор, подаден чрез адв. Т. Томов от АК Плевен, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение на АССГ, Агенцията по вписванията е била ОСЪДЕНА да заплати на "Архистудио" ЕООД със седалище град Плевен, обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски по обжалване на отменен с Решение 124/ 05.08.2019г. на Окръжен съд-Плевен, по т.д. 168/ 19г., отказ 20190618155740/ 24.06.2019г., постановен от длъжностно лице на Агенцията по вписванията, в размер на 407,50 лв. /четиристотин и седем лева и петдесет стотинки/. Бил е ОТХВЪРЛЕН иска на "Архистудио" ЕООД със седалище град Плевен, да бъде осъдена- Агенцията по вписванията да му заплати обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща направени разноски по обжалване на отменен с Решение 124/ 05.08.2019г. на Окръжен съд- Плевен, по т. д. 168/ 19г., отказ 20190618155740/ 24.06.2019г., постановен от длъжностно лице на Агенцията по вписванията, за размера над 407,50 лв. до 1007,50 лв. Решението в неговата отхвърлителна част за размера над 407,50лв. до 1007,50лв. не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. За да достигне този резултат решаващият съд е установил, че с отказ 20190618155740/ 24.06.2019г., постановен от длъжностно лице на Търговския регистър към Агенцията по вписванията, е отказано по заявление 20190618155740/ 18.06.2019г. вписване на промени по партидата на "Архистудио" ЕООД. Този отказ е отменен с Решение 124/ 05.08.2019г. на Окръжен съд-Плевен, по т.д. 168/ 2019г., като с решението е указано на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да изпълни задълженията си по чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, като даде на заявителя указания за отстраняване на нередовности на заявлението. Според решаващият съд от приложената преписка по търговското дело е видно, че ищецът е представляван от адв. Томов, който е подписал жалбата пред ОС-Плевен, съгласно пълномощно на л. 9 от търговското дело. На л. 8 е приложен договор за правна защита и съдействие, в който за изготвяне на жалба срещу отказ 20190618155740/24.06.2019г. на длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията и процесуално представителство пред ОС- Плевен е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Административният съд приел, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на ОС- Плевен. Освен това съдът е намерил, че се доказва и другата кумулативна предпоставка- причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, включително и дължимата държавна такса, нямало да бъдат сторени. Решаващият съд е преценил, че разумният, обоснован и справедлив размер на обезщетението, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да е 400 лева. Поради това претендираният размер на обезщетението от 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение бил редуциран на 400лв. При извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК- за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за НЕДОПУСТИМО по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон- ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. правен спор по реда на чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, изр. второ, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В него ответна страна е АВ, която е издател на акта и притежава процесуална легитимация- чл. 25, ал.2 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията". Сторените в това съдебно производство разноски следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПКпо силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се осъществи в самия граждански процес- чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат предявени в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл са решения по АД 7094/ 2020 г.; 5972/ 2020 г.; 5425/ 2020 г. 4397/ 2020 г. на ВАС). При изменението и допълнението на специалния закон- ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс." Нормата е ясна, конкретна и съобразена с производството. Първоинстанционният съд, като е приел, че предявеният пред него иск е частично основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, а производството по делото в тази част прекратено. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение