Решение № 971 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2010 г.

Решение № 971 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи /Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г./. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик против Решение № 94 от 10.03.2010 г. по адм. д. 745/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, V състав. По съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по т. 3 на чл. 209 от АПК, се поддържа искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, или отхвърляне на жалбата против Заповед № з-2501 от 14.10.2009 г. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик. Ответната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, като е представила писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата предвид събраните по делото доказателства, установяващи предвидените в закона предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Пазарджик отменя Заповед № з-2501 от 14.10.2009 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която на българския гражданин Стефан Христосков Богданов е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, до отпадане на основанието. Извършвайки преценка за законосъобразността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд приема, че той не съдържа задължително изискваните от закона фактически основания за издаването му. В заповедта е посочено правното основание за постановяването й, но не са отразени настъпилите законови предпоставки, които обосновават издаването й. Отправеното от публичния изпълнител искане също не съдържа размера на задълженията по ревизионния акт, както и подадените декларации, чийто брой не е уточнен. То не посочва и размера на обезпеченията, за да се прецени доколко те покриват задължението. В съдебното производство са събрани доказателства за пазарната стойност на възбранения недвижимия имот и запорираното моторно превозно средство, собственост на адресата на мярката. Поради неуточнения размер на задължението и приетата за възможна промяна в размера на пазарната оценка, в решението е приета за недоказана предвидената в закона предпоставка за налагане на административната мярка - доколко представеното обезпечение е по-малко от общия размер на главницата и лихвите за задължението, поради което е направен извод за издаване на оспорената заповед в противоречие на приложимите материално-правни норми. Не могат да бъдат приети изводите на съда за издаване на административния акт без отразяване на фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. Заповедта се позовава в мотивационната си част на писмо изх. № 23809 от 24.09.2009 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, което съдържа констатации за наличие на изискуеми задължения по ревизионен акт № 130800429 от 4.03.2009 г., както и на задължения по КСО, по подадени декларации Обр. 6 до 03.2009 г.; за наложени запор и възбрана върху имущества, чиято стойност според публичния изпълнител е "далеч по-малка от размера на публичните вземания". Така изложени, фактическите констатации в писмото на публичния изпълнител представляват, съобразно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и константната практика на ВАС, фактическите основания за издаване на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Касационната инстанция приема за законосъобразни изводите в първоинстанционното решение за допуснато от административния орган нарушение на закона по отношение задължителната предпоставка за прилагане на принудителната мярка - преценката покрива ли представеното обезпечение общия размер на задължението, включващо главницата и лихвите. В искането на публичния изпълнител като обезпечения са посочени запор върху банковите сметки, без уточнение за наличности и техния размер; запор върху МПС, със застрахователна стойност 4150 лв и възбрана върху недвижим имот със стойност 14220.00 лв, без конкретизиране как тя е формирана. Характерът на стойността - покупната цена на имота се установява от представеното по делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 205 от ДОПК от 11.05.2009 г. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 27.04.2009 г., с което е наложен запора върху МПС посочва само тяхната застрахователна стойност. Преценката по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК изисква съпоставяне на размера на задължението, включващо главница и лихви и стойността на обезпечението, определена по предвидения в чл. 195, ал. 6 от ДОПК ред. Както оспорената заповед, така и актът, послужил като основание за издаването й, не съдържат преценка за съответствие на стойността на обезпечението на общия размер на задължението, извършена съобразно изискванията на закона. Общият извод, че стойността на обезпечението е далеч по-ниска от размера на задължението, направен без конкретно съпоставяне на точно определен размер на задължението и стойността на имуществото, върху което са наложени запора и възбраната, определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, е направен в нарушение на приложимия закон. Обстоятелствата, че искането на публичния изпълнител не съдържа действителния размер на задължението, и е налице неизпълнение на задължението за определяне на стойността на имуществото, върху което е наложено обезпеченото по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, водят до опорочаване на преценката за наличието на обезпечение, като предпоставка за налагане на мярката и обуславят отмяната й. С оглед посочената приложима норма за определяне стойността на обезпечението, събраните от първоинстанционния съд доказателства за пазарната стойност на имуществото, върху което са наложени запорите и възбраната, са неотносими към спора. Извършените процесуални действия по събирането им са в противоречие на закона, но не се отразяват на крайните изводи на съда за незаконосъобразност на акта, с който е приложена принудителната административна мярка. Предвид изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс .