Решение № 1967 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2009 г.

Решение № 1967 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Юлияна Рангелова и адв. Петър Костов, в качеството им на процесуални представители на Катя Иванова Парпулова, срещу решение № 51 от 23.06.2009 г. по адм. дело № 779 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу ДРА № 824 от 15.03.2004 г., на данъчен орган при ТДД - Пловдив, потвърден с решение № 493 от 26.05.2004 г. на РДД - гр. Пловдив относно определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. до размера от 256 202.62 лв., главница и до размера от 98 468.27 лв., лихва за забава. С обжалваното решение е отменен посоченият ДРА за сумата над 256 202.62 лв., главница до определеното с него задължение от 392 563.02 лв., главница, и за сумата над 98 468.27 лв., задължение за лихва за забава, до определената с него сума в размер на 153 087.80 лв., лихва. В отменителната част на съдебното решение няма касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана по пощата писмена защита от юрисконсулт Пенка Мирчева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 824 от 15.03.2004 г., на данъчен орган при ТДД - Пловдив, потвърден с решение № 493 от 26.05.2004 г. на РДД - гр. Пловдив. Същият е издаден след отменително решение № 1092 от 24.11.2003 г. на РДД - гр. Пловдив, като ревизираният период е 1.01.2000 г. - 31.12.2000 г. и проведеното административно производство е по реда на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата редакция, във връзка с чл. 109 от ДПК (отм.). Ревизираното лице е уведомено за облагането по този ред с оглед на чл. 109, ал. 6 от ДПК (отм.). С акта е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 392 563.02 лв., главница и в размера на 153 087.80 лв., лихва за забава. В хода на административното производство е установено, че е налице несъответствие между имуществото на ревизираното лице по цени на придобиването му, което надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години. Конкретно е установено, че лицето е реализирало приходи от трудово правоотношение и от продажба на недвижим имот за ревизирания период общо в размер на 22 515.20 лв. През същия период лицето е направило разход за закупуване на недвижим имот с посочена в нот. акт цена от 29 000.00 лв., заплатило е такси и данъци в размер на 455.76 лв. и по данни от териториално статистическо бюро - Пловдив е направило разходи за издръжка на чл. от семейството в размер на 1 399.00 лв. Така общо размерът на разходите възлиза на 30 854.76 лв. След анализ на критериите по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) и с оглед на т. 7 от цит. норма, на основание чл. 92 от ДПК (отм.) е възложено извършването на експертиза за установяване на пазарната цена на придобития недвижим имот към тази дата на придобиване. Експертът Румяна Славкова е определила справедлива пазарна стойност на целия имот (земя и сграда) в размер на 1 006 760.00 лв. Това е и основният спорен момент в двете производства относно пазарната стойност на придобития недвижим имот. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно и последователно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните в двете производства доказателства, както и заключенията по счетоводната експертиза, назначена в данъчното производство от експерт Румяна Славкова, и тези експертизи, назначени в съдебното производство. Това са съдебно-техническа, единична със заключение от вещо лице Диньо Караславов, съдебно-техническа експертиза, единична със заключение от вещо лице Стефан Жеков, както и тройна съдебно-оценителна експертиза с вещи лица Стефан Жеков, Румен Ламбрев и Борис Гиздаков, единична съдебно-техническа експертиза, с две допълнителни заключения от вещо лице Румяна Кирова; единична съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Анна Лозанова с основно и допълнително заключения от нея, единична съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Здравка Далчева. Обсъдени са възраженията в жалбата, съответно приложените правни норми от страна на административния орган и е направена преценка за частична законосъобразност на обжалвания РА, като аргументите за това са съобразени с изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с експерт Стефан Жеков, която единствено е кредитирана от изброените по-горе. Същият дава заключение за пазарна стойност на имота към 21.03.2000 г., датата на придобиване в размер на 665 859.00 лв., след извършване на необходимите замервания, изчисления и проучвания, като използва методите на оценка, а именно метода на чистата стойност на активите (вещен метод), сравнителен (пазарен) метод, метода на приходната стойност при съобразяване с местонахождението на имота, физическото състояние на сградата и функционалното й разпределение, степента на завършеност на сградата, предназначението на обекта, наличните дефекти и други. Това заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда от многобройните посочени експертизи, както поради тези обстоятелства, така и поради факта, че единствено то дава пазарната стойност на имота към момента на придобиването му, като в най-голяма степен отчита фактическото състояние на имота към същата тази дата, включително извършени преустройства и подобрения. Съдът взима предвид и събраните гласни доказателства, а именно разпит на свидетелите Павел Николов и Гавраил Трифонов относно степента на завършеност на сградата към момента на придобиването й от задълженото лице, понеже те кореспондират със събрани писмени доказателства и конкретно удостоверение за въвеждане в експлоатация, издадено м. май 2000 г. (стр. 701 от съд. досие). По повод възражението направено в касационната жалба относно нищожност на обжалвания в първоинстанционното производство ДРА, каквото възражение е направено също в това производство, съдът се е произнесъл като е приел, че актът е издаден от компетентен затова орган. Преценил е, че не е нарушен чл. 68 от ДПК (отм.), понеже по делото има доказателства относно упълномощаването на началника на ДП "Юг" да изпълнява правомощията на началник сектор "ДР" в район "Южен", в това число и да възлага извършването на данъчни ревизии. Този извод кореспондира с установените факти по делото. По повод възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, понеже е издаден един АВДР под № 824 от 8.12.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Пловдив, а след отменително решение № 1092 от 24.11.2003 г. на РДД - гр. Пловдив, въпреки неговия диспозитив не е издаден АВДР, то същото е неоснователно. Развито е едно единно административно производство, започнало с издаване на посочения акт за възлагане, в който с оглед изискванията на чл. 68, ал. 3 от ДПК (отм.) се съдържат всички реквизити. Обсъжданият ДРА е издаден на така определения данъчен субект, с участието на определените с АВДР ревизиращи органи, издаден е от определения данъчен орган затова, за същия ревизиран период и за същото ревизирано данъчно задължение, като е спазен и срокът визиран в диспозитива на отменителното решение - 31.03.2004 г. По последното обстоятелство също няма спор. По отношение на останалите възражения в касационната жалба, то те са обосновани с отменителните доводи на РДД - гр. Пловдив при постановяване на отменително решение № 1092 от 24.11.2003 г. от регионалния данъчен директор и дадените указания при осъществяване на повторната ревизия. Следва да се отчете, че предмет на касационен контрол е съдебният акт на първоинстанционния съд, а не обжалвания пред него административен акт, какъвто е ДРА. Същите са свързани с неправилната преценка от страна на решаващия съд относно прилагането на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), която обуславя само редуцирането на данъчното задължение по размер. Според касаторът основният спорен момент е неправилното прилагане на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), при констатиране, че имуществото на данъчнозадълженото лице по цени на придобиване, надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа и да определи данъка, като прилага съответно разпоредбите на чл. 109 от ДПК (отм.). Тази разпоредба, на която се е позовал ревизиращият данъчен орган, съдържа материалноправните предпоставки за облагане на доходи по реда на ЗОДФЛ (отм.), като установяването им се осъществява по специалния ред на чл. 109 от ДПК (отм.), към който препраща тя самата. В процесния случай се установява, че те са налице, като не следва да се приеме аргументът, че неправилно са приложени първата и последната цитирани разпоредби от ЗОДФЛ (отм.) и от ДПК (отм.). По делото не се спори, че за 1999 г. също е осъществена ревизия на същия данъчен субект, като е определена данъчна основа по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), респ. е преценяван критерия по чл. 109, ал. 2, т. 7 от ДПК (отм.) и има определени задължения по ЗОДФЛ (отм.). Не се спори, че ревизираното лице е било уведомено за облагането с оглед на чл. 109, ал. 6 от ДПК (отм.). По отношение на критериите, въведени в ал. 2 от същата норма, според която се определя данъчната основа, то следва да се отчете, че са взети предвид тези по т. 2, т. 4, т. 7, т. 13 и т. 14 от нея, като не се явява задължително преценяването на всичките в тяхната съвкупност. По повод формирането на данъчната основа от страна на ревизиращия орган, съдът е направил обосновка, че методически тя е правилно преценена, доколкото са преценени приходите и доходите на задълженото лице са процесната финансова 2000 г. По отношение на приходите, които то е реализирало по делото е установено, че те са от трудово възнаграждение и продажба на собствен недвижим имот. Възражението, че не е преценено началното салдо в началото на ревизирания период по отношение на лицето е неоснователно, още повече че с оглед оспорването доказателствената тежест е при него, а първоинстанционният съд е такъв по същество, съответно дължи произнасяне дали законосъобразно е определено по основание и размер съответното данъчно задължение. От многобройно изслушаните експертизи се установява, че такава задача не е поставяна на експертите, съответно то е приело, че правилно са формирани приходите от страна на органа и решаващия съд. По делото не са доказани други обстоятелства във връзка с полагане на земеделски труд и реализиране на приходи във връзка с това или други приходи. По повод възражението за неправилно определената стойност на получения доход от осъществената продажба на недвижим имот през м. 03.2000 г. от ревизираното лице, следва да се отбележи, че по нот. акт тя е в размер на 29 000.00 лв., при данъчна оценка в размер на 771 723.80 лв. и отчетна стойност на имота в счетоводството на продавача ЕТ "Павел Николов - Транспит - Никола Вълчев" в размер на 260 116.91 лв. Поради констатирана разлика в посочените размери правилно е назначена счетоводна експертиза още в административната фаза на данъчния процес, с оглед на чл. 92 от ДПК (отм.). Не са ангажирани други доказателства от страна на оспорващото лице относно придобити по друг начин и източник доходи през процесната година. Правилно е определена стойността на обсъждания недвижим имот съобразно многобройно изслужените съдебно-счетоводни, съдебно-технически и съдебно-оценителни експертизи, с основни и допълнителни заключения, респ. е кредитирано това, което единствено дава пазарната стойност на имота към момента на придобиването му, като в най-голяма степен отчита фактическото състояние на имота към същата тази дата, включително извършени преустройства и подобрения, още повече че не е оспорено по делото от страните. По повод твърдяното нарушение, че е взета предвид пазарната стойност на процесния имот, то такова не е налице, понеже в самата разпоредба на чл. 109, ал. 2, т. 7 от ДПК (отм.), която е приложена изрично тя е посочена. Ирелевантен е фактът, че ревизираното лице е прехвърлило на същата стойност от 29 000.00 лв. този имот на първоначалния собственик ЕТ "Павел Николов - Транспит", а именно Павел Апостолов Николов през м. 04.2003 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна, понеже на последната са присъдени съдебни разноски в първоинстанционното производство, което се обуславя от разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение