Решение № 3823 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2015 г.

Решение № 3823 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Тихомиров Иванов срещу решение № 550 от 3.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2656/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-1099/3 от 7.02.2014 г. на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Иска се отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а съображенията му изцяло се споделят. Касае се за прекратяване на служебното правоотношение между страните поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая то е влязло в сила на 9.10.2013 г., а жалбоподателят е подал заявление да бъде възстановен на длъжността "надзирател" на 14.01.2014 г. Правилно съдът е приел, че решението за поправка на явна фактическа грешка касае осъдителния диспозитив на съдебното решение за присъдените разноски, където презимето и фамилията на жалбоподателя са сгрешени. В отменителния диспозитив на същото решение имената на жалбоподателя са посочени правилно и поради това поправката на решението е неотносима за отмяна на заповедта и навременното подаване на заявлението за възстановяване на длъжност по чл. 251 от ЗМВР (отм.). Иванов е пропуснал тази правна възможност и не са налице уважителни причини за това. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е изчаквал да бъде постановено решението за отстраняване на явната фактическа грешка, която процедура съдът е инициирал след служебна проверка, то същото е влязло в законна сила на 21.12.2013 г. и отново не е спазен законоустановеният 14-дневен срок за представяне на заявлението за възстановяване на работа и явяване на служителя по месторабота. Препис от това решение е връчен на пълномощника на жалбоподателя на 6.12.2013 г., а същият се е явил пред работодателя едва на 14.01.2014 г. При тези доказателства доводите на Иванов в касационната жалба, че засекретяването на делото и коледните празници са осуетили до 13.01.2014 г. възможността да получил заверен препис от решението за отмяна на уволнението му, са несъстоятелни. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на решението на АССГ и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото основателно е искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Иван Тихомиров Иванов следва да се осъди да заплати на ГД "ИН" сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,