Решение № 13957 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2019 г.

Решение № 13957 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София срещу Решение № 1105 от 21.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11088/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217002967-091-001/02.07.2018 г, потвърден с Решение № 1386/11.09.2018 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с който на "Текимп Импианти" С. П. А. - клон България - гр. София са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, вследствие непризнато право на ползване на данъчен кредит в размер на 347 897. 24 лв. за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. и начислени лихви в размер на 124 481. 54 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Формулира доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по ревизионната преписка. Счита за неправилен извода на съда, че органите по приходите не са изпълнили дадените от директора на дирекция ОДОП София с решение № 711/10.05.2017 г. указания. Оспорва също така изводите на съда, че договорените от ревизираното лице с "НЮСЪРВИЗ" ЕООД услуги са извършени и предпоставката на правото на приспадане на данъчен кредит е установена. В подкрепа на тезата си сочи подробни аргументи в жалбата. Претендира отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Текимп Импианти" С. П. А. - клон България - гр. София, ЕИК *********, чрез адвокат И. Серафимов оспорва нейната основателност с доводи в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и необоснованост на съдебното решене. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, съдържащите се в нея отменителни основания, по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217002967-091-001/02.07.2018 г, потвърден с Решение № 1386/11.09.2018 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с който на "Текимп Импианти" С. П. А. - клон България - гр. София са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, вследствие непризнато право на ползване на данъчен кредит в размер на 347 897. 24 лв. за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. и начислени лихви в размер на 124 481. 54 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В конкретния случай е налице спор за наличие или отсъствие на доставки на услуги, респективно на право на ползване на данъчен кредит по фактурирани от доставчика "Нюсървис" ЕООД електрически и инструментални дейности в рафинерия Лукойл Нефтохим Бургас. Прието е, че при втората ревизия не са изпълнени указанията на директора на дирекция ОДОП София, дадени с Решение № 711/10.05.2017 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22220216002078-091-001/20.01.2017 г. и преписката е върната на органа, възложил ревизията за провеждане на ново ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в мотивите на решението. Посочено е, че ревизиращите са преповторили действията от първата ревизия и са направили същите изводи. При тези обстоятелства съдът е счел, че при събиране и преценка на доказателствата са нарушени принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност. Мотивирал се е, че доводите на органите по приходите, направени при извършената насрещна проверка на "Нюсървиз" ЕООД, не кореспондират с изводите на същите органи при извършената ревизия на "Нюсървиз" ЕООД, приключила с Ревизионен акт/РА/ № Р-02000217006092-091- 001/12.07.2018 г. Същевременно е приел за доказано, че в цитирания РА и РД безспорно е установена връзката между "Нюсървиз" ЕООД и NEW SERVICE POLSKA Sp. z. o. o, както и че е установено от извършените проверки на бивши работници на дружеството, че същите са изпълнявали дейностите, обхванати от Договор № 340952/02.09.2014 г. между жалбоподателя и "Нюсървиз" ЕООД, на уреченото в договора място, за указания във фактурите и протоколите за приемане на работата период. Въз основа на тези и други констатации в РА и РД на доставчика "Нюсървиз" ЕООД е направил извод, че фактическите констатации в процесния по настоящото дело РА не кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва да бъде уважена и същия да бъде отменен. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на изложени мотиви по всички спорни фактически и правни въпроси. Основателно се поддържа от касатора, че по преписката са представени множество и различни доказателства, които са коментирани най - общо или изобщо не са обсъждани във връзка с мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в действителност първоинстанционният съд е обсъдил само едно доказателство - ревизионен акт на доставчика, въз основа на който е приел, че е налице реалност на фактурираните доставки. Следва да се посочи, че съобразно установената съдебна практика сам по себе си съставен ревизионен акт на доставчик с липса на корекции относно начисления ДДС /какъвто не е настоящият случай/ не е достатъчно основание да се приеме, че процесните доставки са реално извършени. Също така дори и при установени нарушения в хода на ревизионното производство, които също според настоящия състав не са налице, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Не е обсъдена представената декларация от пълномощника на доставчика, в която е заявено, че по една от процесните фактури от страна на "Нюсървиз" ЕООД е предоставен единствено труд, а другите спорни фактури не са издавани на ревизираното лице като получател, обстоятелството дали издателят на процесните фактури за извършени доставки на услуги е разполагал с необходимия техника и материали да извърши фактурираните услуги, както и писмените обяснения на третите лица – работници на доставчика. Не са изложени ясни мотиви относно правната връзка между фигуриращия като доставчик в процесните фактури "Нюсървиз" ЕООД и полското дружество NEW SERVICE POLSKA, по чиято банкова сметка е извършено плащането. Не е изяснено и няма изложени мотиви извършени ли са фактически услуги като процесните на територията на Лукойл Нефтохим Бургас и какво е счетоводното им отразяване при доставчика и ревизираното лице. В този смисъл съдът е постановил крайния съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на задълженията си като инстанция по същество, което качество го задължава и към служебно събиране на доказателства, включително и чрез назначаване на съдебно – техническа и счетоводна експертиза, както и изрично указване съгласно чл. 170 от АПК на доказателствената тежест на страните относно конкретните спорни обстоятелства. Посочената липса на мотиви е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, поради което решението в обжалваната част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно горепосочените мотиви. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение