Решение № 3698 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. Тодорова, против Решение 22413/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 6147/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията са развити в допълнение към касационната жалба. Касаторът отбелязва, че към момента на издаването на процесния Протокол П-29002923067957-073-001/31.05.2023 г. е била в сила нормата на чл. 126б, ал. 8 ДОПК (изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 2022 г.), която не е регламентирала реда за разглеждане на искането за намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане. Едва с последващото ѝ изменение с ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е уредено, че се издава разрешение или отказ по реда на Глава дванадесета от ДОПК. Поддържа, че новите правила на Глава тринадесета а ЗДДС имат материално-правен характер и поради това на следващо място прави извод за неприложимост на този ред за вземанията преди 01.01.2023 г. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 120 197,52 лв., определени според материалния интерес на спора. Ответната страна Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД), чрез юрк. Алексиева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по отношение на размера на разноските, заявен от процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който засяга неблагоприятно страната. Предмет на производството пред Административен съд София-град е бил Протокол П-29002923067957-073-001/31.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 659/16.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС. Съгласно установените факти по делото от първоинстанционния съд, на 04.04.2023 г. от дружеството-жалбоподател е подадено Уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за наличие на обстоятелства за намаляване на данъчната основа и начислен данък при несъбираемо вземане по фактури, издадени на Калиакра Уинд Пауър АД за периода от 30.06.2014 г. до 31.12.2018 г. С Резолюция П-29002923067957-ОРП-001/10.04.2023 г. на началник сектор при ТД на НАП ГДО е възложено на поименно изброените органи по приходите да извършат проверката в срок до 02.06.2023 г. Резултатите от проверката са отразени в Протокол П-29002923067957-073-001/31.05.2023 г. От страна на НЕК ЕАД е подадена жалба срещу издадения протокол пред директора на Дирекция ОДОП София. Производството по административно обжалване е спряно на основание чл. 34, ал. 3 ДОПК с негова Заповед РД-04-35/16.08.2023 г., до произнасянето с методологично становище на зам.изпълнителния директор на НАП за приложимостта на процедурата по Глава тринадесет а" ЗДДС и възобновено със Заповед РД-05-19/15.05.2024 г. След което с Решение 659/16.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП издаденият протокол е потвърден. За да отмени процесния Протокол, решаващият съд е достигнал до заключение за нарушение на материалния закон. По повод проверката за валидността на акта е приел, че е издаден в писмена форма от компетентни органи по приходите, което важи и за потвърдителното решение на директора на Дирекция ОДОП София. Не са намерени допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На следващо място са обсъдени разпоредбите на Глава тринадесета а ЗДДС Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане и е направен изводът, че редът е приложим и за доставки преди 01.01.2023 г., а преценката за окончателната им несъбираемост или такава със значителна степен на вероятност, е въпрос по същество, а не по допустимост. Следователно данъчният орган е следвало да се произнесе с изричен акт, с който да разреши или откаже извършването на корекция чрез издаване на кредитни известия към фактурите. Предвид изложените мотиви съдът е върнал преписката за произнасяне на органа по уведомлението по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС. Така постановеното решение от Административен съд София град е недопустимо съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Събраните доказателства и очертаната по-долу правна рамка налагат заключението, че първоинстанционното производство е протекло и съдебният акт е постановен при конституиране на ненадлежен ответник по делото. На първо място следва да се коригира установеният факт от решаващия съд, че жалбата по административен ред е подадена от НЕК ЕАД пред директора на дирекция ОДОП София. Видно от приетата жалба с вх. 26-Н-6973/13.06.2023 г. (л. 31 от делото), оспорването е направено чрез издателите на акта пред директора на ТД на НАП ГДО. С придружително писмо изх. 26-Н-6973#1/16.06.2023 г. на Г. С. директор на ТД на НАП ГДО (л. 9 от делото), жалбата е изпратена до директора на Дирекция ОДОП София по компетентност. По делото не е спорно, че началото на административното производство в случая е поставено с искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения Уведомление с вх. 26-Н-4098/04.04.2023 г. на НЕК ЕАД по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС. Съответното производство е уредено в Глава дванадесета АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ, чл.чл. 88-97 ДОПК. Не само решаващият съд, но и директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, е разгледал жалбата на дружеството по неправилен процесуален ред, респективно по чл. 156 чл. 161 ДОПК за съда и по чл. 152 чл. 155 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК за органа по приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и други актове, издадени от органи по приходите, освен ако в кодекса не е предвидено друго. В конкретния случай е налице предвидено друго, което налага разглеждането на оспорването на протокола по реда на чл. 95 и сл. ДОПК. В нормата на чл. 89 ДОПК е посочено, че искането се отправя до съответната териториална дирекция на НАП. При отказ да се издаде такова разрешение, страната има възможност да го обжалва по административен ред пред съответния териториален директор. Актът на директора на ТД на НАП подлежи на съдебен контрол пред административния съд по постоянен адрес или седалище на засегнатото лице, като съдебното решение е окончателно. При липса на предвидено задължително административно оспорване и произнасяне от некомпетентен решаващ орган, съдът е длъжен да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. Оплакванията на касатора по приложението на ЗДДС са изцяло неоснователни. Към момента на подаване на Уведомлението от 04.04.2023 г., както и към датата на издаване на оспорения Протокол на 31.05.2023 г., приложимата по време редакция на чл. 126б, ал. 8 ЗДДС (ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.) предвижда, че за прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 - 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв., която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Органите по приходите издават разрешение в 60-дневен срок от подаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се смята за разрешение за издаване на кредитно известие. В тримесечен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие. Независимо че цитираната редакция на нормата на чл. 126б, ал. 8 ЗДДС не е препращала изрично към Глава дванадесета на ДОПК, както е сторено с редакцията на ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., това обстоятелство не води до извод за непълнота на правната уредба. Както бе изяснено, приложение намират правилата на ДОПК относно издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Касационната инстанция споделя като правилни изложените мотиви от административния съд по отношение на задължението на органа по приходите да се произнесе по искането по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС с акт по същество, а не с такъв по допустимостта. Изводите на съда във връзка с материално- и процесуално правния характер на нормите на ЗДДС от Глава тринадесета а са правно издържани и съответстващи на относимите норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и натрупаната преюдициална практика на Съда на ЕС. При повторното разглеждане на делото съдът следва да съобрази гореизложеното като конституира правилния ответник по спора и проведе съдебно производство по релевантния процесуален ред. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд, чието решение е окончателно съгласно чл. 97 ДОПК, следва да се произнесе по въпроса за разноските и пред настоящата инстанция, след като обсъди твърденията и възраженията на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,