Решение № 8418 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2009 г.

Решение № 8418 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на район "Изгрев", Столична община, срещу решение № 903/3.11.2008 г. по адм. д. № 3739/2008 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата, Весела Димитрова Барбукова, не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че по същество оспореното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че разноските са присъдени в завишен размер, предвид което в тази част решението следва да бъде коригирано с намаляване на присъдената сума до практически разумен за едно съдебно заседание размер. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспорената заповед, издадена по повод писмо от 20.06.2008 г. на Весела Димитрова Барбукова, кметът на район "Изгрев", Столична община, на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранил премахването на собствения на лицето недвижим имот - двуетажна жилищна сграда с ателие и гараж, находяща се в УПИ Х-501, кв. 21, м. "Изток-юг", както и на съществуващата в имота дървесна и храстовидна растителност. От съдържанието на заповедта явства, че цитираното писмо е прието за уведомление по чл. 197, ал. 1 ЗУТ, както и че мотив за забраната е констатираното нарушение по чл. 24, ал. 2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община при изготвяне на представената за одобряване и издаване на разрешение за строеж документация за нова жилищна сграда в имота, както и липсата на изготвени "ПБЗ" (план за безопасност и здраве), геодезично заснемане и експертно становище за наличната дървесна и храстовидна растителност в имота, съгласувано с Дирекция "Зелена система", СО. Посочен е срок на действие на заповедта - до представяне на липсващите проект и съгласувано заснемане. С постановеното решение състав на Административен съд София-град е прогласил нищожността на цитираната заповед и е уважил претенцията на оспорващата Барбукова за разноски, като е осъдил Столична община да и заплати сумата от 2010 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при липсата на правно основание - разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗУТ като отменена не представлява приложимо право, а разпоредбата на чл. 197 ЗУТ не регламентира правомощия за налагане забрана за премахване на законен стоеж, поискано от собственика. Изложени са мотиви и за липсата на основание за издаване на заповедта и по чл. 24 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност, касационни основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е основателна. Съгласно чл. 197, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, извън случаите на премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи (чл. 195 и 196 ЗУТ) собственик може да премахне свой законен строеж след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125, ал. 5, като в зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването, главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания. В контекста на ал. 2 изпълнението на задължението на собственика по ал. 1 има не само уведомителен характер, а и поставя началото на административно производство за премахването на законния строеж, страни в което са уведомителят - собственик на строежа и съответният административен орган. Предмет на това производство е установяване наличието на релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства - подадено ли е искането от надлежно легитимирано лице (лица) изпълнени ли са условията по ал. 1, какви са технически условия за премахването на строежа, вкл. извършване преценката по ал. 2 и евентуално издаване на задължителни технически предписания от компетентно длъжностно лице. Дейността по премахване на строеж следва да бъде определена като извършване на строителни дейности за пълното му разрушаване до кота терен при спазване на правила за техническа и пр. безопасност, определение дадено с разпоредбата на § 1 ДР от Наредба № 13 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, което настоящият съдебен състав, предвид липсата на друго по-близко определение в специалния закон, намира, че няма пречка да използва. От изложеното следва, че в хипотезата на чл. 197 ЗУТ компетентният административен орган дължи произнасяне по уведомлението със съответен позитивен, или отклоняващ искането за премахване индивидуален административен акт, попадащ в определението на чл. 214 ЗУТ. Данните по административната преписка установяват фактическа обстановка в обхвата на обсъдената разпоредба на чл. 197 ЗУТ. В качеството си на собственик по силата на представен документ за собственост и с оглед реализиране на инвестиционна инициатива ответницата по касация Барбукова е депозирала в администрацията на район "Изгрев", Столична община, писмо от 20.06.2008 г., което по своето съдържание следва да бъде определено като акт на уведомяване, вменено в задължение на собственика с разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ЗУТ. Ето защо в компетенциите на кмета на района е било издаването на процесната заповед, предвид което същата не носи порока нищожност. Безспорно е, че посочената като правно основание разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗУТ към датата на издаване на заповедта не е била част от приложимото право. Заповедта обаче съдържа подробно изложени фактически основания, определящи я издадена в хипотезата на чл. 197 ЗУТ, предвид което, като е възприел извод за нейната нищожност, първоинстанционният съд е постановил неправилно, в нарушение на материалния закон и подлежащо на отмяна решение. Предвид липсата на мотиви по съществото на спора следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд, при което оспорената заповед бъде подложена на преценка за законосъобразност в светлината на установяванията по делото и вложения в съдържанието на акта смисъл като следва да се има предвид, че реалното премахване на строежа в хода на оспорването няма отношение към преценката за законосъобразност на процесната заповед. В частта за разноските, като постановено спрямо неучастваща в делото страна, решението се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствената страна, пред вид което подлежи на отмяна и в тази част. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение