Решение № 4362 от 25.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас, чрез юрк. Тенева като процесуален представител, срещу Решение 846 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 614/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета от Общински съвет Бургас с решение по т. 2, протокол 21/20.12.2016 г., посл. изм. по т. 1 от протокол 33/22.02.2022 г. в частта й по т. 6 За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за рекламна дейност (изм. протокол 49/30.10.2018 г.), подточка 6.5 Реклама върху чадъри и тенти от приложение 3 Тарифа на местните данъци и такси по т. 6, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за услуги предоставени от Община Бургас, със следното съдържание: За двустранни РИЕ таксите се удвояват. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че оспорената разпоредба на Наредбата е съобразена и съответства на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът - "Метромедия Груп" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Стойков, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения подробно изложени в писмен отговор по делото. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение от Административен съд - Бургас е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета от Общински съвет Бургас с решение по т. 2, протокол 21/20.12.2016 г., посл. изм. по т. 1 от протокол 33/22.02.2022 г. в частта й по т. 6 За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за рекламна дейност (изм. протокол 49/30.10.2018 г.), подточка 6.5 Реклама върху чадъри и тенти от приложение 3 Тарифа на местните данъци и такси по т. 6, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за услуги предоставени от Община Бургас, със следното съдържание: За двустранни РИЕ таксите се удвояват. За да постанови този резултат, съдът приема, че при приемането на подзаконовия нормативен акт, включително и на протестираната разпоредба не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са изискванията за кворум и мнозинство съгласно чл. 27, ал. 2 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), но оспорената норма от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 ЗМСМА. Правилно съдът приема, че протестираната разпоредба на т. 6 За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за рекламна дейност, подточка 6.5 Реклама върху чадъри и тенти от приложение 3 Тарифа на местните данъци и такси по т. 6, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за услуги предоставени от Община Бургас, със следното съдържание: За двустранни РИЕ таксите се удвояват е приета в противоречие със ЗМДТ. В цитираната разпоредба таксата е установена без да е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ за определянето на размера въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и на чл. 8, ал. 1 и 2 ЗМДТ, които предвиждат, че Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Определените в Наредбата такси за едностранни РИЕ, съответстват на разходите на общината по предоставяне на определената услуга, а действителният разход на общината по предоставяне на определената услуга за разполагане на двустранни РИЕ е точно двоен размер, спрямо този за едностранни РИЕ. За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. След като жалбоподателя е въвел цена за услуга, то в съответствие с чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ би следвало да се посочи и разграничи дейността по извършване на услуга. Таксите са възмездни плащания за реално извършени услуги, поради което е необходимо размерите им да бъдат определени съответно на разходите по разрешението за поставяне на РИЕ и тези по техническата услуга, свързана с издаването на този административен акт. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от процесната наредба, предвижда че таксите се определят на квадратен метър за ден или за месец в зависимост от зоната, в която се намират терените, т.е. заетата площ от терена е определяща за таксата, която се дължи за реклама, находяща се на РИЕ. Следователно необосновано е предвиденото в Наредбата удвояване на таксите за двустранни РИЕ, тъй като съоръжението заема една и съща площ, независимо от това дали се визуализира едностранно или двустранно, съответно и разходите за поддръжка са едни и същи. Предвид това доводите на касатора, че при двустранни съоръжения, ползваният периметър е съответно от двете страни на съоръжението, което налага допълнителна поддръжка от общината на настилка и/или зелени площи от двете страни на съоръжението, допълнително подрязване на клони и/или храсти за осигуряване на видимост от двете страни на съоръжението са неоснователни, тъй като са останали недоказани в първоинстанционното производство. Не без основание в отговорът към касационната жалба ответникът се позовава и на предвиденото задължение в чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Бургас, приета с Решение на Общински съвет Бургас по т. 2, Протокол 45/31.07.2018 г., за собствениците и ползвателите на съоръжения и преместваеми обекти и временни строежи, разположени в близост до озеленените площи да чистят прилежащата си територия в радиус от 10 м., както и да провеждат мероприятия за опазване и възстановяване на увредената растителност и паркова мебел по указания на общинските специалисти. Допуснатото нарушение на нормите на ЗМДТ обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, както обосновано е приел и административният съд. Като правилно и законосъобразно решението на АС Бургас следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на процеса искането за присъждане на разноски в полза на "Метромедия Груп" ЕООД, гр. Бургас е неоснователно, тъй като такива към момента на устните състезания по настоящото дело няма доказателства да са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,