Решение № 10570 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2012 г.

Решение № 10570 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Михаил Стоянов Енчев, представляван от адв. Панов, надлежно упълномощен, против решение № 214/31.01.12 г. по адм. д. № 2637/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба Общински съвет-Варна, Община - Варна и Райка Иванова Енчева не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: За да постанови отхвърлителния оспорването на касатора Енчев срещу Решение № 1732-13/1-14.10.09 г., прието повторно с Решение № 1809-2 по Протокол № 18/13.11.09 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на основание чл. 16, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ подробен устройствен план - план за регулация /ПУП-ПРЗ/ за СО "Ален мак" в частта относно ПИ 1022 съдебен акт, Административен съд - Варна е приел, че в обжалваната част административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението съдържа анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. писмени заключения на единична тройна съдебно технически експертизи. При изясненост на фактите и обстоятелствата, касаещи конкретните оплаквания за неправилност на административния акт, съдът е изложил обосновани и в унисон с материалния закон мотиви за тяхната неоснователност. Противно на касационния довод за неправилност на решението, имотът, собственост на касатора е неурегулиран, тъй като за него е одобрено единствено ЧЗР и законно извършеното строителство в имота не променя статута му, още повече, че с обжалваната разработка то не се засяга. Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни, тъй като поставените въпроси са изяснени със заключенията на съдебно-техническите експертизи, тройната от които не е оспорена. Следва да се посочи, че оспорването на писменото заключение не е пречка съдът да го включи в доказателствения материал и да възприеме правните си изводи, след обсъждането му с другите доказателства. Горното определя касационните оплаквания неоснователни. При проверката, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира: Планът за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е на практика подробен устройствен такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗУТ следва да е изработен въз основа на данните от действащия кадастър. От скицата на л. 13, извадка от цялостната разработка, процесният поземлен имот е обозначен с № 1022. Със Заповед № РП-131/10.06.08 г. /л. 12/ е одобрено попълване на кадастъра и видно графичната част на тази заповед идентификатора 1022 е заличен и имота индивидуализиран с нов -3618. В писменото заключение на в. л. Кирчева /т. 6/ е отразено, че за територията на СО "Ален мак" е налице действащ кадастър, КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София /АГКК/. Тези установявания налагат извода, че обжалвания в частта на ПИ 1022 ПУП-ПУР е одобрен въз основа на неактуален кадастър, което налага извод за неговата незаконосъобразност. Съдът в мотивите на решението е отразил констатацията на в. л. Кирчева относно наличието на одобрени със заповедта на ИД на АГКК КК и КР, но необосновано, без да обсъди останалите писмени доказателства, относими към това изискване за законосъобразност на устройствения план, е приел, че същото е спазено. Изложеното налага извода за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването се уважи с отмяна на административния акт в обжалваната му част и връщане преписката на административния орган за ново процедиране съобразно констатираното нарушение на материалния закон. При този резултат на касатора Енчев следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, своевременно поискани и доказани в размер общо на 635 лв. /държавни такси, такса за обнародване на оспорването и възнаграждения на вещи лица/. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,