Решение № 8521 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2019 г.

Решение № 8521 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Образувано е по касационна жалба от Д. Киселова от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 6721/16.11.2018 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 7144/2018 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в оспорената заповед не конкретизирано фактическото и правно основание за издаването й. Сочи, че заповедта е немотивирана и с издаването й е накърнено гарнитарно в чл. 5, § 1 от ЕКПЧ основно право и свобода на личността. Намира, че необосновано съдът не е допуснал до разпит посочените свидетели, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 04 РУ – СДВР, с писмени бележки и в о. с. з., чрез процесуален пълномощник, изразявя становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол от АССГ е законосъобразността на Заповед за задържане на лице с рег. № 228-33-1016/12.06.2018 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането на Д. Киселова за срок от 24 часа. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорената заповед Киселова е задържана на 11.06.2018 г. в 21. 00 ч. и освободена на 12.06.2018 г. в 17. 45 часа. В акта е посочено, че той е издаден на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР поради създадени на полицейски орган съзнателни пречки да изпълнява задълженията си по служба след надлежно предупреждение. Съгласно изложеното в съставената от издалия заповедта полицейски орган докладна записка от 11.06.2018 г., лек автомобил "Форд" бил оставен на съхранение на паркинга на 04 РУ на СДВР като веществено доказателство по водено досъдебно производство. На 11.06.2018 г. около 21 ч. полицай Дафчева установила, че лице от женски пол, установено като Д. Киселова, е запалила двигателя на посочения автомобил. За тези свои действия тя не е уведомила постовия и е отказала да изгаси двигателя, като е заявявала, че автомобилът е нейна собственост и иска да й бъде върната, поради което полицаят е поискал съдействие от служители от пост 2. След проведен разговор с Киселова, тя е заявила, че не разполага с постановление от прокурор за връщане на автомобила. След като полицаят се легитимирал ясно на висок глас, той е разпоредил на Киселова да изгаси двигателя и излезе от автомобила, но тя не се е съобразила. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗМВР и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е още, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗМВР реквизити. Уточнил е, че в заповедта се съдържа фактическо описание на основанието за задържане, което се допълва от данните в докладната записка. За да достигне до извод за материална законосъобразност на заповедта АС е съобразил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Тя цели да се обезпечи изпълнение на задължението на полицейските служители за съхранение на веществените доказателства във връзка с разследването на извършено престъпление, като се ограничат временно правата на лицата, които възпрепятстват изпълнението на това задължение. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства сочат към установеност на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Преценил е като неоснователни и оплакванията за несъответствие на административния акт с целта на закона. В обобщение е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, с оглед на което е жалбата срещу него следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 ч. представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да обезпечи възможността полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. За прилагане на нормата е достатъчно надлежно предупреждение от полицейски орган да се преустанови действието, което препятства изпълнението на полицейско задължение по служба и игнорирането му от задържаното лице. Несподелима е тезата на касатора, че в случая не е установено наличието на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за задържането под стража на Д. Киселова. При наличието на докладна записка, изготвена от полицейски орган, в качеството му на длъжностно лице, за констатирани факти и обстоятелства в кръга на службата му, обосновано съдът е приел, че към задържаната е отправено надлежно предупреждение да преустанови поведението, с което пречи на полицейския служител да изпълни задължението си по служба, а именно - да съхрани веществено доказателство във връзка с разследване за извършено престъпление. В унисон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд на Република България решаващият състав обосновано е съобразил, че като мотивите за издаването на заповедта следва да се ценят и допълнително изложените в докладната записка, изготвена в деня на издаване на оспорената заповед, с оглед на което актът е мотивиран. Неснователни са доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопоризводствените правила чрез неизясняване на спора от фактическа страна поради недопускане на поисканите свидетели. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил липсата на необходимост от събирането на гласни доказателства предвид пълното припокриване между изложеното от оспорващата в дадените от нея писмени обяснения и посочените фактически основания за издаване на заповедта. Несподелима е тезата на касатора, че с оспорената заповед е нарушен чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тъй като процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, то с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение