Решение № 2999 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2020 г.

Решение № 2999 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на [община] чрез процесуален представител, против решение № 292 от 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 245/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, с което съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на [община] за извършване на административна услуга. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основния по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да реши спора по същество като остави отхвърли жалбата на С. Мерджанов. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - С. Мерджанов чрез своя процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени аргументи като предлага обжалваното решение като правилно като краен резултат да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административният съд Смолян е образувано по жалба подадена от подадена от С. Мерджанов, срещу мълчалив отказ на кмета на [община] за извършване на административна услуга- заверка на декларация № 0 С 000475/17.06.2020 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 67653.912.218 по КККР на [населено място], чрез извършване на обстоятелствена проверка. Съдът е счел жалбата за допустима и по същество е приел, че тя е основателна. За да достигне до този извод съдът подробно е анализирал установените факти спрямо приложимите разпоредби на чл. 30, ал. 2, чл. 57, чл. 58 АПК и чл. 587, ал. 2 ГПК, при което е установил, че административният орган – кмета на община е бил сезиран с искане извършване на административна услуга- заверка на декларация № 0 С 000475/17.06.2020 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 67653.912.218 по КККР на [населено място], чрез извършване на обстоятелствена проверка. Установено е, че кмета не се е произнесъл по никакъв начин по направеното искане. Установено е също, че причините за това са били нередовности на подаденото искане. При така условеното съдът е преценил, че във всички случаи е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, което следва да бъде санкционирано като преписката й бъде върната за произнасяне – или с даване на указания на заявителя, или с административен акт, или и с двете. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Във всички случаи административен орган, който е сезиран със заявление за извършване на административна услуга, следва да процедира в хипотезите на посочените по-горе императивни процесуални норми. Недопустимо е администрацията в противоречие с основни принципи на административния процес (глава втора, АПК) и поради неизпълнение на задълженията й по АПК да формализира необосновано процедурите по извършване на административна услуга до степен, която е довела до обективираното бездействие. То следва да бъде преодоляно с изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания. С оглед изхода на спора претенцията на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 500 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,