Решение № 5869 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. Б., чрез адв. Е. Костадинов като процесуален представител, против решение № 4560 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 380/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на съда относно търпимостта на строежа и преценката му за съответствието на заповедта с принципа по чл. 6 АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът - заместник-кметът по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, чрез пълномощника си ст. юрк. Д. Желязкова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Г. К. Б. срещу заповед № 10-00-875/18.03.2025 г., издадена от заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на строеж „масивна стоманобетонна жилищна сграда – в процес на строителство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора, частна държавна собственост, вид територия - горска, НТП - широколистна гора. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган с делегирани правомощия по чл.225а, ал.1 ЗУТ от кмета на община Стара Загора; в предвидената писмена форма и с надлежни мотиви; при спазване на установената в ЗУТ процедура за констатиране на строителството от длъжностни лица при общинската администрация; в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед, е надлежно индивидуализиран и правилно квалифициран като такъв от пета категория; изграден е в поземлен имот - горска територия, за който няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи го за застрояване и при липса на издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Достига до заключение, че наредената за премахване сграда е недопустима независимо от времето на нейното изграждане, поради което не отговаря на условията за определянето й като търпим строеж. Приема, че административният акт е издаден на законно основание в обществен интерес и с легитимна цел, поради което не е налице соченото нарушение на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Мотивите на съда се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта се съдържа точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение и площ, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Относимите обстоятелствата за процесното строителство са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт № 131/28.02.2025г., който е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти се явяват доказани. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправните основания по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта сграда представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за изграждането на който се изискват одобрен инвестиционен проект и строително разрешение, каквито в случая липсват. Видно е, че сградата се намира в поземлен имот с [идентификатор], представляващ частна държавна собственост съгласно АЧДС № 14236/29.04.2024 г., с трайно предназначение на територията - горска и начин на трайно ползване - широколистна гора. Не се установява спазването на изискванията на чл. 12, ал. 3 ЗУТ за строителство в горски територии без промяна на предназначението, доколкото процесният строеж не представлява обект, чиито функции са съвместими с предназначението на имота и за него липсва одобрен подробен устройствен план. При тези данни строежът следва да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От друга страна, по делото е безспорно установено, че процесната сграда е изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено строително разрешение, което я определя като незаконна съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Налице са двете, посочени от административния орган основания за издаване на заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика премахването на строежа. Основателно жалбоподателят сочи, че задължението за премахване би могло да се преодолее в случай, че са изпълнени изискванията за търпимост на строежа в някоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Доказателства, установяващи предпоставките за приложение на същите обаче не са представени по делото. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая липсва първата предпоставка за прилагане на режима за търпимост, а именно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ. За имота, в който се намира процесната постройка, няма одобрен подробен устройствен план и строежът не съответства на предназначението на територията за широколистна гора, от които обстоятелства в съвкупност следва извода, че стоежът на отговаря на законоворегламентираните изисквания за определянето му като търпим, поради което е без значение моментът на построяването му, а твърденията в касационната жалба, че годината на строителство е 2000 г., не следва да се обсъждат. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липса на условията за търпимост поради пренебрегване на факта, че разпоредената за премахване сграда отговаря на БДС и е годна да бъде обитавана. Тези обстоятелства са извън законовите предпоставки, предвидени в § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, както правилно приема административният съд. Основното възражение в касационната жалба, че премахването на процесната сграда съставлява нарушение на правото на неприкосновеност на личното жилище по чл. 8 ЕКЗПЧОС, е неоснователно. Цитираната разпоредба гарантира правото на жилище и на собствеността върху него. Следва да се има предвид, че защитаваните права по чл. 8, ал.1 от Конвенцията не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 са определени границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Посочената норма допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Според установената практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), изложена в решения, постановени по сходни случаи, при оценката на необходимостта от намесата, когато става въпрос за незаконно строителство, следва да бъдат изследвани допълнителни фактори, включително дали жилището е изградено незаконно, дали лицата са го направили съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, и дали за лицата, засегнати от разрушаването, е на разположение подходящо алтернативно настаняване, дали има по-леки начини за справяне със случая, като списъкът на критериите не е изчерпателен (съображение 53 от решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на Иванова и Черкезов срещу България). В случая първоинстанционният съд изследва всички фактори с оглед твърденията на страните, имащи отношение към тази преценка и излага обосновани мотиви във връзка с тях, които настоящия касационен състав споделя изцяло. Предприетата с оспорената заповед мярка не е в противоречие с чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС, тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик, който точно спазва установените нормативни разпоредби. Процесният строеж съзнателно е построен от жалбоподателя без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение в нарушение на императивните законови изисквания. Завзета е територия, представляваща държавна собственост, без да е учредено право на строеж или да е отдаден терен по силата на договор за наем. В този аспект никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Приемането на обратното означава да се толерира изграждането на незаконни строежи само въз основа на факта, че извършителите не притежават друг жилищен имот. По отношение на позицията на касатора, че с оспорената заповед се засяга единствения дом на семейството му, по делото не са ангажирани доказателства, че процесният строеж е единствено и основно негово жилище, съответно че издадената заповед съставлява намеса в правото му на неприкосновеност. От представената по делото справка за постоянен и настоящ адрес е видно, че Г. Б. е регистриран на настоящ адрес в гр. Стара Загора, [улица], който е и негов постоянен адрес. От справка на Община Стара Загора, дирекция „Местни данъци и такси“ пък е видно, че на името на жалбоподателя има декларирани недвижими имоти, представляващи земя с площ от 252 кв. м. и жилище 36 кв. м. в гр.Стара Загора, [улица], без посочване на документ за собственост. Няма данни дали посоченият адрес съответства на строежа, чието премахване е наредено с оспорената заповед, а и доколкото същият се намира в имот, представляващ горска територия, без отреждане за застрояване, определянето на административен адрес за такъв обект е немислимо. По делото не се доказва и невъзможност на касатора да си осигури друго жилище. Според съображенията, изложени в решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Йорданова и други срещу България, коректно цитирани от административния съд, следва да бъде взето предвид неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, например, за да им се помогне да получат официално статут на лица, нуждаещи се от жилище, което да ги направи подходящи за кандидатстване за социални жилища наравно с другите. В случая по делото са представени доказателства, от които е видно, че в периода 2023 г. – 2025 г., касаторът не е участвал в тръжни процедури за закупуване или наемане на жилища, собственост на община Стара Загора. Наличните данни сочат, че оспорващият не проявява нужната активност да реши по законен начин жилищния си въпрос. При тези обстоятелства намесата чрез оспорената заповед постига справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и обществения интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната за строителство без разрешение. Разрешителният режим за строежите е въведен именно за защита живота и здравето на гражданите, както и за спазването на определени стандарти относно здравина, конструктивни изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях. Съхраняването на здравето и интересите на тези лица, наред със спазването на строителните правила и норми, отговаря на условията за допустима намеса съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС. При липса на изготвена от съответните специалисти и одобрена проектна документация изпълненият строеж може да представлява заплаха за всички негови обитатели, поради което е въведена мярката за премахването му. Нещо повече - в настоящия случай сградата е разположена в имот, който е държавна собственост с начин на трайно ползване „гора“. Възприемането на позицията на касатора всеки свободно да се заселва и застроява чужди имоти без оглед на тяхното предназначение и градоустройствен статут, би довело до изцяло правно недопустимата ситуация да не могат да бъдат премахнати незаконни строежи, изпълнени в нарушение на законовите изисквания за снабдяване със строителни книжа, само защото тези строежи са техни жилища. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по делото, съдът присъжда в полза на община Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, платими от жалбоподателя. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,