Решение № 30 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 599/2010 г.

Решение № 30 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 599/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. и Х. А. Х., чрез пълномощника им адвокат З. С., против решение № 1551 от 26.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1172 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е уважен предявеният от П. Й. Ж. и С. Й. Р. иск за признаване за установено, че Д. А. П. и Х. А. Х. не са собственици на реална част с площ от 856 кв. м. от недвижим имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и представляващ ПИ № 1430, целият с площ от 1453 кв. м., намиращ се в[населено място], землището на кв. "В.", местност "К." по плана на местност "М. р., Б. ч., Д. ", при посочени граници, идентичен с имот пл. № 2430 по ПНИ на местността, представляващ част от признат за възстановяване на наследодателя им А. Х. Й. имот с решение № 644/13.12.1999 г. на ПК-Варна. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението в тази част. Ответниците по касационната жалба С. Й. Р., А. П. Ж. и С. П. Ж. /последните две конституирани в процеса при условията на чл. 120 ГПК - отм. с оглед смъртта на П. Й. Ж., починал на 27.12.2009 г./ оспорват същата. С определение № 1016 от 27.10.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част с оглед преценка на допустимостта му. Съдебното производство е образувано по предявен от Д. А. П. и Х. А. Х. отрицателен установителен иск, основан на твърденията, че процесният имот е част от признатото им за възстановяване като наследници на А. Х. Й. лозе от 4.024 дка с решение № 644/13.12.1999 г. на ПК-Варна; същият по КП от 1987 г. е записан на Й. Ж. Г., наследодател на ответниците, но липсва валидно учредено право на ползване, изградена сграда по смисъла на закона към 1.03.1991 г. и заплащане в сроковете и по предвидения в закона ред. В частта, с която искът е отхвърлен, като е прието, че са налице предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост, въззивното решение е влязло в сила, поради недопускане на касационно обжалване с определение № 1016 от 27.10.2010 г. по настоящото дело. В хода на първоинстанционното гр. д. № 5875/2007 г. на В., с определение № 9910/4.07.2008 г. към предявения иск е присъединено по-късно заведеното гр. д. № 10750/2007 г. на В. районен съд, по което С. Й. Р. и П. Й. Ж. са предявили против Д. А. П. и Х. А. Х. отрицателен установителен иск за процесния имот, основан на твърденията, че са придобили имота при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, но правото на собственост за същия е признато на наследодателя на ответниците, въпреки, че той не е бил собственик на имот, част от който да е процесния, т. е. липсва идентичност между имота, притежаван преди одържавяването с този, признат с решение на ПК и с имота, предмет на делото и не са налице предпоставките за реституция. Предявения от С. Й. Р. и П. Й. Ж. отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. В редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК е дадено тълкуване, че решението на ОСЗ, с което се възстановява или се признава правото на възстановяване на собствеността, е достатъчно доказателство за правата на реституирания собственик, която особеност следва от характера на земеделската реституция и целта на ЗСПЗЗ, според който след прекратяване на ТКЗС и другите селскостопански организации земеделската земя следва да се върне на бившите собственици. Това е първият принцип, който е въведен със закона. Вторият принцип е, че правата на заварените ползватели, които са получили имотите по силата на актове на П. на Н. събрание, на Държавния съвет и на М. съвет се прекратяват с влизане в сила на закона - § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Едва на трето място е уредено изключението, а то е че земята може да остане в ползвателите, ако осъществят условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно в разглежданата хипотеза заварените в имота ползватели могат да противопоставят на бившите собственици само такива възражения, които им позволяват да упражнят предоставената от закона възможност да трансформират правото на ползване в право на собственост, а при наличие на спор косвеният съдебен контрол върху реституционното решение може да се осъществява само относно действителността на административния акт и спазването на особените правила /например налице ли е заявяване по чл. 11, ал. 1 или ал. 2 ЗСПЗЗ, представени ли са допустимо по чл. 12 ЗСПЗЗ доказателства за собственост, дали старите реални граници са установени по предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ начини/. В този смисъл са решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г., ВКС, II г. о., решение № 595 от 4.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г., ВКС, I г. о., решение № 540/10 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г., ВКС, I г. о., решение № 709/16.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г., ВКС, I г. о., решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г., ВКС, II г. о. и др. С оглед изложеното следва, че лицата, позоваващи се на права по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ следва да установят наличието на фактическия състав на собственото си придобивно основание, а в тази връзка за същите липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск против лицата на които е признато правото на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. В настоящия случай липсата на правен интерес е обусловена и от обстоятелството, че правния спор между страните се преустановява с постановяване и влизане в сила на решението по предявения отрицателен установителен иск от Д. А. П. и Х. А. Х. относно правата на С. Й. Р. и П. Й. Ж. В обобщение атакуваното решение е постановено по процесуално недопустим иск и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск - прекратено, като на касаторите се възстановят направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение