Решение № 160 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2013 г.

Решение № 160 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на С. С. К. за отмяна на влязлото в сила решения № 476 от 06.12.2012 г. постановено по гр. дело № 153/2012 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е отменено решение № 3/02.02.2012 г. по гр. д. № 220/2009 г. на РС-Златоград и е отхвърлен предявения от С. Д. К. срещу Община - Н. и Л. З. С., заместен в хода на производството от А. Л. С., Н. Л. Илиева, Р. Л. Ф., Р. С. С. и С. Л. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на 195.66/636 ид. ч. от УПИ IХ, кв. 50 по плана на [населено място] от 1987 г., ведно с масивен навес, застроен върху площ от 17 кв. м. Потвърдено е решението в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост по наследство. Твърди, че е съпруга на ищеца по делото С. Д. К., който е поискал да бъде признат по наследство и давност за собственик на процесния имот, като бракът им е сключен на 07.09.1968 г. Съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация, което обосновава правния й интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение, което я обвързва, а делото е разгледано без нейно участие. Ответниците по молбата за отмяна Р. С. С. и С. Л. К. изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират разноски. Ответникът по молбата за отмяна С. Д. К. изразява становище за основателност на същата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Според чл. 304 ГПК отмяна на решението в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. По смисъла на посочената разпоредба трето лице е това, което има качеството на необходим другар на страна в процеса и не е взело участие в делото, тъй като не е било конституирано по надлежния ред като главна, подпомагаща или контролираща страна. Необходимо другарство ще е налице, при неделимост на спорното правоотношение, т. е. всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на присъдено нещо, а само тези които имат право на иск по делото, като участници в неделимото спорно субективно материално право, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. В конкретния случай предмет на предявения положителен установителен иск е правото на собственост на ищеца, придобито по давност в периода от 1965 г. до 02.11.2009 г./предявяване на иска/и при условията на евентуалност по наследство от неговия баща, а молителката С. С. К. и ищеца по делото С. Д. К. са в брак от 07.09.1968 г., факт не оспорен от ответниците и установен от представения в съдебно заседание акт за сключен граждански брак. При това положение тя е била негов задължителен другар по предявения иск и е следвало да бъде конституирана като страна в производството по делото. Задължителното другарство се преценява с оглед твърденията в исковата молба, а не с оглед крайния резултат по делото. Съвместната собственост при съпружеска общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове за собственост върху обща вещ предявена от или срещу съпрузите, защото при спор с вещноправен характер относно недвижим имот - съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на задължителни другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.)респ. чл. 216, ал. 2 ГПК. Влязлото в сила решение, постановено без участието на молителката я обвързва и следователно е налице основанието на чл. 304 ГПК за отмяната му. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.