Решение № 11231 от 7.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Б. Атанасов, от гр. София срещу решение по т.1 от протокол 17 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.05.2022 г., с което на жалбоподателя в качеството му на следовател в Следствения отдел при Софийска градска прокуратура е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.2 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от една година, за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ - действие, довело до нарушаване на правилата, регламентирани в раздел ІІ, чл.1, чл.1, т.4, чл.2, чл.2, т.1, чл.3, чл.3, т.3, чл.3, т.5, чл.4, чл.4, т.3, чл.5, чл.5, т.3, чл.5, т.4, чл.5, т.5, чл.5, т.8 и раздел ІV - чл.9, т.1, чл.9, т.2 и чл.9, т.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което накърнява престижа на съдебната власт. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби във връзка с прилагането на чл. 307, ал.2 и чл. 308, ал.1, т.2 ЗСВ и несъответствие с целта на закона. Ответникът по жалбата Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) чрез юрисконсулт Калчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Зантересованата страна - административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Малинова изразява становище за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал.1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорените актове съгласно чл. 168 АПК е основателна. За да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че той е извършил действие, уронващо престижа на съдебната власт, квалифицирайки го като нарушение на 17 разпоредби от КЕПБМ. Конкретиката на това фактическо действие, съгласно мотивите на дисциплинарно наказващия акт, ПК на ВСС е калкулирала в две групи нарушения: 1-ва група: На 19.02.2020 г. следовател Б. Атанасов е участвал в предаването Делници с водещ Н. Колев по телевизия Евроком заявявайки, че борба с корупцията в България няма. Разделение на властите не е налице. Коментирал е изявление на тогавашния премиер Борисов за отношенията му с главния прокурор. Дал е оценка на управлението на страната, сравнявайки го с това в Северна Корея, обобщавайки, че симбиозата от безпринципност и хаос в модела на функциониране на държавата и неразделението на властите причиняват най-голямото зло за обществото. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че с тези си коментари и оценки магистратът е нарушил чл.1, т.4, чл.3, т.3, чл.4, т.3, чл.5, т.3, чл.5, т.4, чл.5, т.5, чл.9, т.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). 2-ра група: На 19.02.2020 г. в статия, публикувана на сайта Монитор е посочено, че следовател Б. Атанасов наред с други лица е подал декларация от 23.07.2019 г. до Съда в Ню Йорк - САЩ в подкрепа на ищците, завели дело по Закона Рико за обезщетения. В декларацията той е направил изявления, представляващи оценка на фактите, касаещи акцията срещу КТБ и ролята в нея на лицата Борисов, Пеевски, Василев, Цацаров, както е политическите партии ГЕРБ и ДПС. Свидетелствал е за изхвърлени документи и унищожени доказателства. Направил е изводи за състоянието на съдебната власт и нейната зависимост от олигарси и политици. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че изявленията в декларацията до съда в Ню Йорк - САЩ във връзка с делото по Закона за влияещите и корумпираните организации за рекети противоречат на принципите, регламентирани от КЕПБМ и в частност съставляват нарушения по чл.3, т.3, чл.4, т.3 от КЕПБМ. По делото е установено, че дисциплинарното производство е било образувано по искане на градския прокурор на Софийска градска прокуратура и към дисциплинарната преписка са били приобщени становище адм. 138 / 27.04.2020 г. на Комисията по професионална етика при Апелативна прокуратура - София, справка по пр. 2437 / 07.05.2020 г. по описа на ВКП за извършена проверка от прокурор от отдел 06 Административен , писмени обяснения на следовател Б. Атанасов, множество медийни публикации, писмо рег. 2437 / 12.05.2020 г. от завеждащ отдел 06 Административен при ВКП до административния ръководител на СГП за констатиране на поведение от следователя, противоречащо на правилата за професионална етика, уредени в раздел ІІ, чл.1, чл.1, т.4, чл.2, чл.2, т.1, чл.3, чл.3, т.3, чл.3, т.5, чл.4, чл.4, т.3, чл.5, чл.5, т.3, чл.5, т.4, чл.5, т.5, чл.5, т.8 и раздел ІV - чл.9, т.1, чл.9, т.2 и чл.9, т.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, вътрешноведомствена кореспонденция между отделни звена на прокуратурата, касаеща процесуални действия по дисциплинарното производство. Дисциплинарният състав е отказал събирането на поисканите от следовател Атанасов гласни доказателства чрез разпит на коментираните от него публични личности, както и образуваните от Инспектора на ВКП 18 преписки. Допуснал е до разпит като свидетел единствено прокурор Е. Иванов, работил в отдел Административен във ВКП и извършвал проверката във връзка с дисциплинарното производство, който по същество е материализирал своите действия в актовете по нейното администриране. При преценка законосъобразността на оспорения акт, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира същия за издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Дисциплинарната отговорност като материалноправно правоотношение (произтичащо от магистратското правоотношение), възникнало върху конкретен неправомерен по своето естество юридически факт (дисциплинарно нарушение) между определени субекти на правото (носителят на дисциплинарната власт и извършилият дисциплинарно нарушение магистрат), включва като основен компонент на своето съдържание и реализацията на съответната мярка на принуда (в случая конкретното дисциплинарно наказание). За да се достигне до този заключителен етап от дисциплинарнонаказващата дейност е необходимо дисциплинарното нарушение да бъде безспорно установено, чрез изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Определянето на тежестта на наказанието при множество нарушения зависи от установяването на всяко едно от последните, които в своето кумулативно единство предполагат и обосновават размера на наложената санкция. Настоящият състав на Върховния административен съд приема употребения от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет израз дисциплинарно нарушение във връзка с изследваните юридически факти при изброени във връзка с тях 17 разпоредби от КЕПБМ, всяка от които със самостоятелен фактически състав, за неточен. Наличието на данни за изявления и оценки от следовател Атанасов, индикиращи с нарушения на основните принципи, очертаващи рамката за регулиране на поведението на магистратите във и извън службата, която изпълняват, все още не означава безспорност на фактическия състав на дисциплинарните нарушения. Дисциплинарната процедура по Закона за съдебната власт, част от която се реализира пред дисциплинарен състав има квазиюрисдикционен характер и по своята същност предполага състезателност и възможност за извършване на процесуални действия, свързани с проверка на събрания доказателствен материал и формирани изводи от други помощни органи на разследването. Приемайки за безспорни изводите на Комисията по професионална етика и игнорирайки възможността на жалбоподателя да оспори фактите, на които те се основават чрез разпит на свидетели и приобщаване доказателства във връзка с образувани срещу него преписки, които са били обсъждани при определената му оценка съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или би могло да повлияе върху материалната законосъобразност на оспорения дисциплинарнонаказващ акт. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Последните сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения в дейността си на следовател. Направените от него изявления почиват освен на медийни публикации, но и на реализирали се в обективната действителност факти, за които той твърди, че е бил непосредствен наблюдател и за които дисциплинарният състав е бил длъжен да събере доказателства. За част от твърдените факти в по-късен момент в обществото е била реализирана институционална подкрепа. При изследването на относимите за случая факти дисциплинарният състав не е прецизирал същите в необходимата дълбочина, пълнота и конкретика. Изброените нарушения на разпоредби от КЕПБМ са дадени обобщено, без да бъдат субсумирани конкретните факти, установени по дисциплинарното производство към техните хипотези поотделно, за да могат да наложат извода за осъществяване на фактическия състав по чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ. Общо конкретизираните нарушения на правилата на КЕПБМ са за 10 норми, а при налагане на наказанието са изброени 17 такива. По своето естество гореизложеното представлява порок на издадения дисциплинарнонаказващ акт по смисъла на чл. 146, т.4 АПК. При тези съображения изводите на ПК на ВСС за извършено дисциплинарно нарушение са незаконосъобразни и решението по т.1 от протокол 17 / 11.05.2022 г. от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено. Разноски от жалбоподателя не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение