Решение № 16129 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3859/2011 г.

Решение № 16129 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3859/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационни жалби на Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" със седалище град София, гр. Пловдив; "Винпром Плевен" ЕАД, със седалище град Пловдив; "ЛВК - Винпром" АД, град Търговище; "Шато Коларово" ООД, с. Коларово, област Хасково; "Винарска изба Логодаж" ООД, град Благоевград; "Българска лозарска компания" ЕООД, град Видин; "Черноморско злато" АД, град Поморие; ЕТ "Ивена Комерс - Валентин Шотев" град София; "Сис Индустрийс" ООД град София и "Винпром Пещера" АД, град Пловдив против решение от 17.12.2010 г., постановено по адм. дело № 6667/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - министърът на финансите и директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители оспорват касационните жалби и поддържат становище за тяхната неоснователност. Ответниците - СНЦ "Регионална лозаро-винарска камара Тракия", гр. Пловдив; "Осмар" ООД, гр. Шумен; "Стархо Со" ЕООД, с. Брестовица, област Пловдив; Всестранна кооперация "Нов живот", с. Брестовица, област Пловдив; "Биотест" ЕООД, гр. Стара Загора; ЕТ "Тодор Опрев" - Тодор Костадинов Опрев, от гр. Силистра; "Лайт Касъл" ЕООД, гр. Ивайловград; "Винпром Алвина" ООД, гр. Варна; Винарска къща "Бонини" ООД, гр. Пловдив; "Домейн Юстина" ЕООД, с. Устина; "Синева" ООД, гр. Севлиево; ВК "Тракия Естейт" АД, гр. Пловдив; ВИ "Брезово - България" АД, гр. Пловдив; "Видинска гъмза" АД, гр. Видин; "Асоциация на българските винари" гр. София; "Старата изба - Първенец" ЕООД; "Българско вино" ООД, гр. София; "Винарска изба - Малката звезда" ООД, гр. Харманли; "Едоардо Миролио" ЕООД, с. Еленово, област Сливен; "Бойар" ООД, гр. Бургас; "Винекс Преслав" АД, гр. Велики Преслав, област Шумен; "Винпром Русе" ЕООД, и "Винпром Лудогорие" не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. (Наредбата) изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 3; чл. 5, ал. 1; чл. 6, т. 3; чл. 8; чл. 9; чл. 10, т. 5, 6, 7, 14; чл. 23; чл. 26; чл. 51, ал. 2, т. 2; чл. 52 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), Закона за измерванията (ЗИ), Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), Закона за нормативните актове (ЗНА) и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), както и незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 5, ал. 3; чл. 10, т. 4; чл. 14; чл. 15, ал. 3; чл. 16; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2; чл. 20; чл. 51, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Изложени са и основание за противоречие на оспорените разпоредби с норми, регулиращи пазара на вино в рамките на Европейския съюз, които включват: Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г.; Регламент (ЕО) 555/2008 г.; Регламент (ЕО) 479/2008 г., както и Регламент (ЕО) 436/2009 г. на Комисията от 26.05.2009 г.; Решение 1152/2003/ЕИО и ДФЕС. Оспорени са и разпоредбите на чл. 10, т. 14; чл. 11; чл. 12; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2 изречение първо, предложение последно; чл. 52, ал. 3 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията, Закона за виното и спиртните напитки, Закона за нормативните актове и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Сдружение "Българска петролна и газова асоциация", гр. София е оспорило Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 1, т. 1; чл. 2, ал. 2, т. 1; чл. 3, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 3; чл. 10, т. 4 и т. 10; чл. 11, т. 4, б. "б"; чл. 36, т. 2; чл. 37, ал. 1; чл. 38, т. 2; чл. 39, ал. 1; чл. 40, ал. 1, т. 2; чл. 41, ал. 1; чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4; чл. 43, ал. 1 и чл. 44, т. 1 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за измерванията. Върховният административен съд, шесто отделение, с оспореното решение е отхвърлил жалбите, като е приел същите за процесуално допустими, но за неоснователни. Изложени са мотиви за законосъобразност както на цялата Наредба, като издадена от компетентен орган и в съответствие с актовете от по - горна степен, така и за законосъобразност на оспорените отделни разпоредби от същата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените в него правни доводи. I . Пред касационната инстанция се правят оплаквания за неправилност на решението, поради незаконосъобразност на същото досежно искането за жалбоподателите пред първата инстанция за прогласяване нищожност на цялата Наредба. Оспорената Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки е издадена от министъра на финансите на основание законовата делегация на чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, обнародвана е в ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. В мотивите на оспореното решение е прието, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването, както и че е изпълнен разписания в чл. 75 и следващите от АПК и ЗНА административнопроизводствен ред. Извършено е позоваване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като е прието че Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба, което е отчетено от министъра на финансите. Касационната инстанция също приема, че Наредба № 3/2010 г. е издадена от компетентен орган, в кръга на дадената му законова делегация по чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Нормата на чл. 103а от ЗАДС е нова, обнародвана в ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.12.2009 г., и с ал. 1 от същата е предвидено, че "за целите на осъществявания от митническите органи контрол, данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им". Ал. 2 на текста делегира правомощия на министъра на финансите да издаде наредба, с която да определи специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол, както и да даде регламентация на контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол, използвани при получаването, производството и складирането на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. В изпълнение на така дадените му правомощия от закона, министърът на финансите е издал оспорената Наредба, като е уредил изцяло специфичните изисквания за осъществявания контрол по прилагане на ЗАДС, в съответствие с чл. 103, ал. 2 от ЗАДС. В чл. 103а, ал. 3 е предвидено данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата, а съгласно чл. 103, ал. 4 ЗАДС данните по ал. 3 да се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция "Митници". Във връзка с тълкуването на разпоредбите на ал. 2 и ал. 4 на чл. 103а от ЗАДС, жалбоподателите твърдят, че нормите на чл. 3, ал. 3, в чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 2, чл. 20, предл. последно от Наредбата, с които е въведено изискването в случаите, предвидени в специфичните изисквания на тази наредба средствата за измерване и контрол да предават данни по електронен път и към информационната система на Агенция "Митници", се разширява необосновано приложното поле на чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС, който предвижда данните да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата. Според тях посочените текстове противоречат на чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС, съгласно който това следва да става до ЦМУ по ред, начин и формат в определени от директора на Агенция "Митници", и случая министърът е иззел неговата компетентност по закон. Същите съображения се отнасят и за чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредбата. Настоящият състав не споделя тези възражения, тъй като въведеното в посочените разпоредби на наредбата правило е общо по своя характер и не нарушава делегираните правомощия на органа по чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС, както и не противоречи на чл. 103а, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС, относно приложното поле на предаване на данните по електронен път. Директорът на Агенция "Митници" разполага със законова делегация да определи само реда, начина и формата за изпращане на данните от средствата за измерване и контрол по чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС по електронен път до Централното митническо управление. Неоснователен е доводът, че предвиденото в чл. 3, ал. 3 от Наредбата "предаване на данни по електронен път и към информационната система на Агенция "Митници" разширява неоправдано предвидената законова делегация за министъра на финансите. Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", Агенцията е централизирана административна структура към министъра на финансите. Според чл. 6 от същия правилник Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в Митници. Министърът на финансите разполага с компетентност да определи специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол. Компетентността да се издаде нормативен административен акт по смисъла на чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС, в случая, не се отнема от директора на Агенцията, тъй като министърът е изрично овластен от закона да издаде акт със съдържанието на посочените по-горе текстове от Наредбата. Систематичното място на разпоредбата на ал. 2 предхожда тази на ал. 4 на чл. 103а от ЗАДС, което е съответно и на съдържанието и обхвата на двете разпоредби и обосновава извод за компетентност на министъра да регулира обществените отношения, свързани както със специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи, така и със специфичните изисквания и контрола върху средствата за измерване и контрол. Оспорените разпоредбите определят специфични изисквания и контрол върху средствата за измерване и не засягат компетентността по ал. 4 на йерархично подчинен орган, какъвто е директорът на Агенция "Митници". II. Втората група оплаквания касаят противоречие на оспорените текстове на чл. 3, ал. 3, чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 43, ал. 1 от Наредбата с разпоредбите на чл. 15, § 1 и чл. 19, § 2, б. "в" от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Във връзка с твърдяното противоречие касаторът Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" е направил искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург, в което се правят следните твърдения в две насоки: Първата е, че Наредбата нарушава чл. 34 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и свързания с него принцип на пропорционалността. Втората насока е, че Наредбата нарушава принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания във връзка с цитираните по-горе разпоредби от Директива 2008/118/ЕО. Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, "съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение". Като касационна инстанция настоящият петчленен състав е длъжен да се произнесе по искането за преюдициално запитване и да отговори на въпроса, дали са налице изискванията на цитираната норма за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Разпоредбата задължава съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият състав, да отправи запитване за тълкуване, с две изключения: 1. когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или 2. когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. За да се даде отговор налице ли е първото изключение, следва да бъде обсъдена разпоредбата на чл. 34 от ДФЕС, която регулира свободното движение на стоки в Европейския съюз и забранява количествените ограничения или мерките с равностоен ефект между държавите - членки. Касаторът Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" твърди, че произнасянето но казуса попада в приложното поле на посочената правна норма, без да сочи конкретни факти, водещи до този извод.