Решение № 271 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 836/2008 г.

Решение № 271 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 836/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Софийският районен съд с решение от 24.11.2004 г. по гр. д. № 9137/2002 г. е признал за установено, че ищците и други, са съсобственици /с конкретно посочени за всеки от тях идеални части/ на 0.6 кв. м., оформени като "английски двор" от дворното място на сградата- етажна собственост на ъгъла на бул. В. Л. и ул. А. в гр. С., осъдил ответницата Л да им предаде съответните идеални части от това дворно място с площ 60 кв. см., да им заплати конкретно посочени суми на всеки от тях като обезщетение за лишаването им от ползване на припадащите им се части върху площта от 60 кв. см., за периода от 4.04.2001 г. до 20.02.2002 г. и да премахне остъкляването на "английския двор". Решението на районния съд в описаната част е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 2.11.2007 г. по гр. д. № 1508/2005 г. Ответницата по исковете Л. Л. Н. от гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивното решение. Ответниците по касация, ищци по делото, считат жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд приема за установено следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд като е определил за несъстоятелно възражението на Н., че тя, в качеството й на собственик на отделен обект от етажната собственост, има право на дял от дворното място, като обща част, и притежаваните от нея идеални части се материализират върху спорната площ 60 кв. см. от дворното място. Съображенията на съда, че това възражение е правно необосновано и не може да бъде зачетено, са правилни. Съдът обаче е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил другите правни и фактически доводи на жалбоподалката Н. и сочените от нея доказателства, както изисква чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). С въззивната жалба Н. е възразила, че т. н. "английски двор" представлява пространството на вентилационна шахта към мазето, която е съществувала при закупуването на имота от нея през 1996 г., и с приложения по делото план за изграждане на мазето, одобрен от СГНС през 1956 г. е предвидено изграждането на тази шахта. В тази връзка, решаващият съд не е отчел и констатация на вещото лице Ан. М. в съдебно заседание на 19.06.2003 г. пред районния съд, че пространството "от 0.5 кв. м. не може да бъде двор, а е просто вентилационна шахта". Тези данни съществено се различават от твърдението на ищците, заявено в исковата молба, че след придобиването на имота, ответницата е пробила отвор във външния зид на мазето, на отвора е монтирала прозорец и по този начин е завзела земя от дворното място. Решаващият съд е следвало да изясни физическото състояние на процесния "английски двор", като се има предвид, че дворното място е винаги част от земната повърхност, а шахтата е съоръжение, което няма покритие от земна маса. Във връзка с иска по чл. 109 ЗС за премахване на "английския двор", съдът е следвало да изясни дали спорното пространство от 60 кв. см. е съществувало фактически /независимо от състоянието и конструктивна форма/ в продължение на значителен период от време, което касае разрешението на въпроса, дали извършеното от Н. остъкляване, е накърнило правата на ищците за ползване на дворното място - обща част на етажната собственост. При преценката по чл. 109 ЗС, съдът следва да се съобрази и с общия правен принцип за недопустимост на злоупотреба с право, като се има предвид, че отделните ищци притежават идеални части от спорното "дворно място" в размер на 60 кв. см., от порядъка на 122/5830 ид. ч. /за К. Х. /до 460/5830 /за Ек. С./ и това налага фактическата преценка, как, лишаването им от ползване на тези частици, е увредило техните интереси. Върховният касационен съд