Решение № 8109 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 712/2020 г.

Решение № 8109 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 712/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Младост" – Община Варна против решение № 2204 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1142/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – И. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя, по жалбата на И. М., заповед № 110/05.04.2019 г. на кмета на район "Младост" при Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда със ЗП 50. 00 кв. м. и тоалетна със ЗП 3. 00 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор 10135.3517.34 по КК на гр. Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи и до несъответствие с материалния закон. Приема, че административният акт е издаден без административният орган да извърши проверка за съответствието на взетото решение за премахване с регламентацията на чл. 6 АПК. Констатира, че е изследвано единствено съответствието на установените факти с нормите на чл. 225а и чл. 225 ЗУТ, като между страните не е налице спор за отсъствие на издадени строителни книжа за процесния строеж. Излага съображения, че с постановяването на обжалваната заповед за премахване на незаконен строеж се нарушават основни човешки права на М., защитени от ЕКПЧ и по-специално правото на жилище и на собственост. Приема, че М. е декларирал незаконното строителство още през 1998 г. и общината е събирала дълги години местни данъци и такси за този имот, като неговото домакинство живее в сградата, която считат за техен дом и заповедта за премахването й представлява намеса в правото на неприкосновеност на този дом. Приема, че нито в мотивите на заповедта, нито към административната преписка се представят доказателства за естеството на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаване на процесния строеж, в който М. е адресно регистриран от 1980 г. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като първоинстанционният съд излага подробни мотиви за несъответствие на оспорената заповед с принципът за съразмерност, съдържащ се в чл. 6 АПК, както и с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът приема, че основното предназначение на строежа е за жилищни нужди и въпреки, че не е спорно по делото, че строежът е незаконен е установено, че М. повече от 20 години е с адресна регистрация на адреса на незаконния строеж, заплаща данъци и има открита партида към електроснабдително дружество. Доказано е в първоинстанционното производство, че М. и неговото семейство не разполагат с друга алтернатива за живеене, нито имат финансова възможност да си осигурят друго жилище за живеене. Касационния жалбоподател не доказва, че е предложил на ответната страна друго жилище за обитаване, което да е било отказано от последния. Подаването на молби за картотекирането на семейството на М. и на дъщеря му, по които не е налице произнасяне не означава предоставяне на общинско жилище, какъвто довод изтъква касационният жалбоподател. Административен съд гр. Варна правилно преценява, че заповедта е в несъответствие с чл. 8, § 1 КЗПЧОС, тъй като правото на жилище е въздигнато от Конвенцията като основно защитимо право на всеки индивид. Събрани са достатъчно доказателства относно това кои лица освен М. и неговото семейство обитават това жилище, включително малолетни лица; времето на ползване; възраст; здравословно и имотно състояние на оспорващия, включително липса на друго жилище за задоволяване на жилищните нужди, като е установено, че общината не предлага алтернативно настаняване в друго жилище от общинския жилищен фонд. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че с решението на първоинстанционния съд се толерира поведение за умишлени нарушения на законодателството по повод установения незаконен строеж и не е налице твърде дълго бездействие на администрацията. Установените по делото факти обосновават обратния извод. Извършителят на строежа е адресно регистриран в сграда и заплаща данъци и консумативи за същата за дълъг период от време. Ползването на постройката е за задоволяване на жилищни нужди, като същата се обитава от 5 души, включително и малолетно дете, родено през [година]. Общинската администрация твърде дълго е бездействала по предприемане мерки за премахване на строежа, включително и сезиране на ДНСК с оглед правомощията на тази дирекция при предходни редакции на ЗУТ. Нито в мотивите на заповедта, нито към административната преписка се представят доказателства за естеството на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаване на процесния строеж. В заповедта няма информация за какви обществени нужди е отредена земята, върху която е реализиран строежа, няма твърдение и доказателства за спешна необходимост от изпълнение на обществени нужди. Безспорен факт е липса на друг имот за живеене на обитателите на строежа и ако същия се премахне, те ще останат без дом. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,