Решение № 6236 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2017 г.

Решение № 6236 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. С. Е. Консулт" ЕООД срещу решение № 6664 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 8668/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4559/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че след като жалбоподателят е инициирал производството по преиздаване на разрешението, не се налага уведомяване за началото на административното производство. Неправилно приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 27 и чл. 34, ал. 3 АПК. Оспореният пред съда акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 АПК - наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му. Счита, че органът е следвало първо да уведоми заинтересованото лице, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на новите изисквания, вместо да отказва преиздаване на разрешението. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. При издаване на разрешение за специално ползване следва да са изпълнени общите изисквания по чл. 26, ал. 7 от ЗП и специалните по гл. III от НСПП, което е предпоставка за изпълнение на правнорегламентираната дейност. В случая не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента издаването му - 26.06.2017 г. Към този момент е проверено наличието приетите в отказа фактически основания и съответствието им с приложимия закон. Приетото основание по чл. 15, ал. 1, т. 2 за минимални отстояния от пътни възли и кръстовища за, което е налице неизпълнение, е основание за издаване на акта. Разрешението е издадено при определени условия и срок, като в хипотеза, при която съоръжението не изпълнява тези условия, отпада и основанието за издаването му. При безспорното нарушение правилно административният орган е отказал издаване/ преиздаване на разрешение. Позоваването на решението на Административен съд - Б. не променя този извод, тъй като това решение няма характер на решение по чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 29.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 20.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че на 11.05.2017 г. жалбоподателят е сезирал Агенция "Пътна инфраструктура с искане, на основание чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, да бъдат преиздадени изрично изброените разрешения за специално ползване на пътищата, сред които и процесното № 590/2003 г. На 11.05.2017 г. длъжностни лица на Областно пътно управление - В. са извършили проверка на рекламното съоръжение, собственост на "Е. С. Е. Консулт" ЕООД, изпълнено на път № АМ2 /Хемус/ I-6, при км. 421+170-ляво /по разрешението за специално ползване на пътища на километър 419+000 - ляво/ и са установили следните факти: 1. Рекламното съоръжение не е изградено в съответствие с условията на протокол за предварителен оглед от 02.09.1999 г.; 2. С целия си габарит рекламното съоръжение отстои на 4.00 м. от ръба на пътната настилка.; 3. Рекламното съоръжение не ограничава видимостта на сигнализацията на пътните знаци.; 4. Съседните рекламни съоръжения са на км. 420+700 - ляво, и км. 421+320 - ляво; 5. На разстояние 1 500 м. преди и след рекламното съоръжение има пътни възли; 6. Не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 43/11.05.2017 г. С протокол № 16631, на свое заседание на 26.06.2017 г. Управителния съвет на Агенцията е взел решение за отказ да се преиздаде Разрешение № 590/07.10.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, изградено на път АМ "Хемус" при км. 421+170-ляво. Производството е приключило с постановяване на оспорения пред съда отказ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 590/07.10.2003 г., в което е посочено, че на разстояние по-малко от 1 500 м. след рекламното съоръжение има пътен възел /п. в. Летище - км. 422+267/, което е нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. В настоящия случай фактическите основания /мотивите/ за отказа са посочени в писмото на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорвания административен акт. Съдът приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила които да мотивират отмяна на акта, че актът е постановен в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Според императивното изискване на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, за да бъде издадено разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя е необходимо последното да отстои не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралите и скоростните пътища и 500 м. от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. В случая за дружеството не е налице основание за преиздаване на Разрешението, тъй експлоатираното от "Е. С. Е. Консулт" ЕООД рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 15 от НСПП, тъй като се намира в обхвата на републикански път и отстои на по-малко от 1 500 м. от пътен възел - п. в. Летище - км. 422+267. С молба по делото от 06.11.2017 г. управителят на дружеството направил изрично волеизявление за оттегляне на искането в жалбата за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи на какво разстояние от пътен възел се намира процесното рекламно съоръжение. При тези факти съдът приел, че по делото е недоказано твърдението на жалбоподателя, че процесното рекламно съоръжение отговаря на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП /да отстои на повече от 1 500 м. от пътен възел/ за автомагистрала и следователно за дружеството не е възникнало право да бъде преиздадено Разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 590/07.10.2003 г. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорващият е инициирал административното производство, поради което е уведомен за започването на това производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не му е дадена възможност да участва в производството. Правилно е прието от съда, че в отказа са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП за поставянето му и по-конкретно: на разстояние по-малко от 1 500 м. след рекламното съоръжение има пътен възел /п. в. Летище - км. 422+267/ на автомагистала. Посочени са конкретни факти. Конкретни мотиви се съдържат и в доклада на директора на ОПУ- В., във връзка с който е издаден оспорения пред съда акт, както и в протокола от заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г., който е изпратен на жалбоподателя заедно с писмото за отказа. Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила при издавено на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, правилна е преценката на съда и относно материалната законосъобразност на акта. В чл. 15 от НСПП е предвидено, че разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1, както и рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. В случая е установено, че рекламното съоръжение е разположено в нарушение на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП за отстояние от пътен възел - за автомагистрала. Във връзка с подаденото искане за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение е извършена на място проверка от служители на ответника в териториалното подразделение, на която било установено, че макар да е имало издадено вече разрешително, то същото не отговаря на посоченото изискване за отстояние от пътен възел и кръстовище, а именно не по-малко от 1 500 м. след рекламното съоръжение има пътен възел /п. в. Летище - км. 422+267/. Това е констатирано при проверката на място, обективирана в констативен протокол. Тази констатация е възприета от органа, който е постановил отказ за преиздаване на разрешението, мотивирайки го на това основание - неспазване на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Изложените констатации относно техническите параметри на рекламното съоръжение от органа в констативния протокол от проверката, доклада на директора на ОПУ- В. и възприети от органа при постановяване на отказа, не са оспорени или опровергани от жалбоподателя, въпреки дадените указания от съда в тази насока, жалбоподателят се е отказал от допусната експертиза, поради което е недоказано твърдението, че рекламното съоръжение отговаря на изискванията за отстояние според чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Не се твърди противното и в настоящата касационна жалба. Към момента на издаване на разрешението, е възможно да не е съществувал пътен възел или кръстовище на разстояние по-малко от 1500 м., а към момента вече да съществува, поради което и рекламното съобъжение да не отговаря на техническите изисквания. Ако не се изискваше проверка, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 17б, ал. 2 НСПП, която предвижда, че разрешението се преиздава ако са налице условията на чл. 15 НСПП, т. е. следва отново да се извърши проверка за наличие на предпоставките в посочената разпоредба за издаване на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че органът е следвало първо да уведоми заинтересованото лице, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на изискванията, вместо да отказва преиздаване на разрешението. Разрешението за специално ползване на пътищата се издава за конкретно място, поради което не може да се измени, а следва да се издаде ново разрешение. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на обжалваното ва настоящото производство съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение