Решение № 12778 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. И. срещу решение 2768 от 25.03.2024г. по адм. дело 1806/2023г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на И. против мълчалив отказ на главния архитект на община Родопи да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и преписката да бъде върната административния орган за ново произнасяне. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на К. И., сега касационен жалбоподател, против мълчалив отказ на главния архитект на община Родопи да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект в собствения му УПИ XXXVII-619, кв. 56 по плана на [населено място], съгласно заявление вх. 9401-62#4/ 29.05.2023г., адресирано до кмета на община Родопи. Съдът приема, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага съображения, че мълчаливият отказ е правилен, тъй като направеното със заявлението искане не се отнася за поставяне на преместваем обект, а за обект който по своето предназначение е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По тези съображения с решението, предмет на оспорване, отхвърля жалбата. При тези факти изводът на административния съд за допустимост на съдебното производство е направен в противоречие с материалния закон. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. В случая от страна на първоинстанционния съд не е съобразено, че главният архитект на община Родопи не е сезиран с искане за издаване на административен акт. Заявлението на жалбоподателя И. от 29.05.2023г., обсъдено по делото, както и предходното от 27.01.2023г., са адресирани до кмета на община Родопи, а не до главния архитект. Поради това следва да се приеме, че главният архитект на община Родопи не е сезиран и за този орган не е възникнало задължение за произнасяне по искането на заявителя за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Следователно мълчалив отказ от органа не е формиран, поради което липсва подлежащ на оспорване административен акт. По тези съображения жалбата на И. срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Родопи се явява недопустима. На това основание административният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. В случая това не е направено и в противоречие с изложеното първоинстанционният съд разглежда жалбата и се произнася по същество. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на община Родопи, в чиято структура е административният орган, ответник по делото, сумата 1200.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,