Решение № 4934 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, чрез проц. представител юрисконсулт Й. Дончева, против решение 7479/07 декември 2022 г., постановено по адм. д. 4237/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба от ответника В. Александров са депозирани своевременно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Александров против заповед ДК-11-С-08/22 април 2020 г., издадена от ВРИД началник на РДНСК - София, с която е отменено Разрешение за строеж 28/07 април 2020 г., издадено от Главния архитект на район Лозенец - СО за строеж: Реконструкция на съществуващ тавански жилищен етаж и покрив, усилване на конструкцията на съществуваща жилищна сграда, находящ се в УПИ IV-204, кв. 200, район Лозенец, по плана на гр. София, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови процесната заповед началникът на РДНСК, гр. София е приел, че с одобрения инвестиционен проект се регламентира вече извършено строителство, за което не са представени данни за издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Сочи се и, че за предвиденото надстрояване не е издадена виза, което представлява нарушение на чл.140, ал.З ЗУТ вр. чл.134, ал.6 ЗУТ. Следващото констатирано нарушение е свързано с факта, че не са представени доказателства за предприети действия и документи, доказващи изпълнението на изискванията на чл.183, ал.2 вр. чл.185, ал.2 ЗУТ. Законосъобразно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на формалните изисквания за съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административните правила и в противоречие на материалния закон. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора, че съдът не е съобразил действащата към момента на издаване на заповедта нормативна уредба и по-конкретно разпоредбата на чл.156, ал. 5 ЗУТ. Видно от съдържанието на констативния протокол е, че нито едно от изброените нарушения, послужили като основание за отмяна на издаденото разрешение за строеж, не е било установено при извършената от длъжностни лица при РДНСК София служебна проверка по реда на чл.156 ЗУТ. Вярно е, че към 22 април 2020 г. е била в сила редакцията й преди последното изменение с ДВ, бр. 16 от 2021 г., но това не променя правилните по същество изводи на съда за отсъствие на посочените в заповедта нарушения в съставения Констативен протокол от 10 април 2020 г., а оттам и за нейната незаконосъобразност поради неспазване на административните правила за издаването й. Според действащата към момента на издаване на заповедта редакция на чл.156 ал.З ЗУТ също се изисква при тази служебна проверка органите на ДНСК да са констатирали нарушения по ал. 2, както и други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, за да бъде отменено с мотивирана заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него лице разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Следователно нормативното изискване нарушенията на закона да са били установени преди, а не със самата заповед съществува и към момента на издаване на оспорената заповед като гаранция за истинност на фактическите констатации на органа, както правилно се е мотивирал първоинстанционният съд. На следващо място неоснователни са доводите на касатора и относно характера на предвидените за извършване според строителното разрешение дейности, а именно надстрояване, а не реконструкция на съществуващия тавански етаж и покрив. По аргумент от § 5, т. 44 ДР ЗУТ "Реконструкция на строеж" е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Доколкото покривът представлява конструктивен елемент на сградата, цялостната подмяна на покривната конструкция на сградата, при която се променя конфигурацията на покривната конструкция с реализацията на предвидените 4 бр. нови капандури, така както е описано в експертизата в т. 2, изпълва хипотезата на § 5, т. 44 ДР ЗУТ за реконструкция. Изводите на първоинстанционният съд, че не се касае за надстрояване на сградата, се споделят от настоящата инстанция. Правото на надстрояване касае нов, по съществото си обект, обособяването на самостоятелни помещения, отговарящи на изискванията, определени в Наредба 7. Съдът правилно е приел в решението, че надзиждането на стените, т.е. увеличаване височината на помещенията, находящи се на таванския етаж на сградата, не е равнозначно на надстрояване. В настоящия казус и от приетата СТЕ е видно, че съществуващата жилищна страда не се надстроява, не се изгражда нов обект или помещения, различни от съществуващите. В конкретния случай с процесния строеж не се изгражда допълнително използваемо ниво - нов допълнителен етаж над последния съществуващ на нивото - кота +5,70 м. Според вещото лице чрез надзиждане на стените в таванския етаж се увеличава светлата височина на етажа до 2,60 м. Експертът обобщава, че според предвижданията на одобрения инвестиционен проект не се създават нови обекти в сградата, не се променя площта на изградените вече 3 бр. жилищни обекта, като единствено се подобряват параметрите на обитаването на обектите, чрез увеличаване на жилищния им обем. Доколкото изводът на издалия обжалваната заповед орган за предвидено надстрояване на жилищната сграда на [улица] опроверган от доказателствата, събрани по делото, в т.ч. от приетото без възражения заключение на СТЕ, то изискването на чл.183, ал.2 ЗУТ, както и изискването за виза по чл.140 ЗУТ, са неотносими. Изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби е обоснован. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника В. Александров следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски за един адвокат в размер на 1250 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав