Решение № 14570 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2020 г.

Решение № 14570 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните гр. София срещу решение № 2493/12.05.2020 година на Административен съд София град по адм. д. № 4852/2018 година, с което по жалба на "Лидл България ЕООД енд КО" КД, със седалище и адрес на управление с. Равно поле, община Елин Пелин, област София, е отменено негово Предписание № 2004684 от 25.01.2018 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявало, че на 25.01.2018 година в обект Супермаркет "Лидл България", в гр. София, ул. "Резбарска" № 1 В, в търговската зала на магазина се предлагали за продажба култивирани печурки в пластмасови касети по 3 кг и в опаковки по 250 гр. На етикетите поставени на опаковките на гъбите не били посочени и обявени срок на годност и условия за съхранение, поради което и с процесното Предписание № 2004684 от 25.01.2018 г. било предписано: "На етикета на предлаганите гъби в обекта да се съдържа информация за условията за съхранение и срок на годност с цел гарантиране на тяхната безопасност". Целта на предписанието било защита на живота и здравето на гражданите, поради което и в него била изписана като нарушена разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от глава II от Регламент № 1169/2011 година. Административният орган бил преценил по целесъобразност, че информацията за срок на минимална трайност или срок на годност и условия за съхранение e задължителна информация за храните предвид нормата на чл. 4, пар. 1, б. "б", точка "i" от сочения Регламент. Тази информация била задължителна и съгласно чл. 9, пар. 1, б. "е" и б. "ж" от Регламент № 1169/2011 година. Изключението в Приложение X, т. 1, б. "г" от Регламент № 1169/2011 година следвало да се тълкува ограничително, като гъбите не следва да се приравняват на плодовете, зеленчуците и картофите по смисъла на сочената разпоредба. Съдът неправилно не се съобразил със заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза. Съгласно същото, гъбите са самостоятелна група организми, като от ботаническа гледна точка, същите не принадлежат нито към растенията, нито към животните. Те били бързоразвалящ се продукт и изисквали определени условия на съхранение, които не били отбелязани върху етикета на опаковките им от по 250 гр. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Лидл България ЕООД енд КО" КД, със седалище и адрес на управление с. Равно поле, община Елин Пелин, област София срещу Предписание № 2004684 от 25.01.2018 г. на инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните гр. София. Ответникът по касационната жалба, "Лидл България ЕООД енд КО" КД, чрез юрк. Б. Якимов, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че правилно предписанието е отменено като незаконосъобразно. Излага съображения, че гъбите следва да се третират като плодове/зеленчуци по смисъла на Регламент № 1169/2011 година, като не съществува изискване за посочване на техния срок на годност. Такова било разбирането и на администрацията на Европейската комисия, дадени в документа от 2014 година "Нови въпроси и отговори отнасящи се до общото етикиране", т. 4, където изрично гъбите се включвали в изключението, стига да не са обелени, нарязани или обработени по подобен начин. Съгласно чл. 25 от Регламент № 1169/2011 година изискването за посочване на условия за съхранение е само в случаите, в които храните изискват такива специални условия или ако е целесъобразно. В случая производителят е преценил, че гъбите не трябва да се съхраняват при някакви специални условия. Липсвало нормативно изискване за посочване на условия за съхранение на гъбите. Актът бил издаден и при допуснати съществени процесуални нарушения доколкото органът не посочил конкретните разпоредби, които дружеството е нарушило; задължителната информация на етикета; мотиви за издаване на акта. Органът не посочил защо пресните гъби следва да са с посочен срок на годност, а не срок на минимална трайност. Всичко това нарушавало правото на защита на "Лидл България ЕООД енд КО" КД. Позовава се на тълкуване на Приложение X, т. 1, б. "г" от Регламент № 1169/2011 година извършено от администрацията на Европейската комисия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав обосновава, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са общи. При приложение на чл. 218, ал. 2 АПК общите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Лидл България ЕООД енд КО" КД, със седалище и адрес на управление с. Равно поле, община Елин Пелин, област София, срещу Предписание № 2004684 от 25.01.2018 г. на инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните гр. София. С последното, на "Лидл България ЕООД енд КО" КД на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните, е дадено следното предписание: "На етикета на предлаганите гъби в обекта да се съдържа информация за условията за съхранение и срок на годност с цел гарантиране на тяхната безопасност". Като нарушени са изписани разпоредбите на "чл. 2 от Наредба № 1/2016 година за хигиената на храните и чл. 3, пар. 1 от глава II от Регламент № 1169/2011 година". За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което е обосновал незаконосъобразността му. Решението е правилно по съображенията изложени по-долу. Касационната инстанция напълно споделя изводите на АССГ за немотивираност на обжалвания административен акт. Правилен е и изводът на съда, че изложените факти за липса на информация върху етикета на предлаганите гъби в обекта за условията за съхранение и срок на годност с цел гарантиране на тяхната безопасност не съответстват на изписаните като нарушени разпоредби на чл. 2 от Наредба № 1/2016 година за хигиената на храните и чл. 3, пар. 1 от глава II от Регламент № 1169/2011 година". Както правилно посочва първоинстанционният съд, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Изписаната като нарушена разпоредба на чл. 3, пар. 1 от глава II от същия регламент обаче не съответства на вмененото от органа задължение за вписване върху етикета на предлаганите в тарелки пресни гъби информация за техния срок на годност и условия за съхранение. Разпоредбата на чл. 3 от Регламента посочва общите цели и принципи, свързани с информацията за храните. Както правилно приема АССГ, в същата липсва обективирано задължение за търговеца – продавач да поставя етикет върху тарелка с гъби, която предлага за продажба като вписва в етикета върху същата срок на годност и условия за съхранение на гъбите. От друга страна, посочената разпоредба на чл. 2 от Наредба № 1/2016 година за хигиената на храните по никакъв начин не кореспондира с фактите по предписанието. Съгласно разпоредбата, производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44). Не става ясно по какъв начин с неизписване на твърдяната от органа информация върху етикета на гъбите се нарушават хигиенните изисквания в обекта за търговия, нито кои точно хигиенни изисквания са нарушени. Липсата на пряка кореспонденция между описаните факти и вменените като нарушени правни норми е абсолютно основание за отмяна на обжалвания административен акт като немотивиран, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според касационната инстанция, като е констатирал този порок, първоинстанционният съд не е следвало да проследява законосъобразността на акта от материалноправна гледна точка във връзка с вмененото на дружеството нарушение. Дали едно нарушение е извършено или не, се преценява при анализ на фактите във връзка със съответстващия им материален закон. Административният съд не може да квалифицира нарушението според изложените от органа факти, той извършва проверка за съответствие на фактите спрямо правната квалификация дадена от органа. Предвид липсата на относима такава в случая, правилно административният акт е отменен от съда като незаконосъобразен. Касационната инстанция споделя и останалите съображения на първоинстанционния съд за липса на мотивираност на административния акт: Липсва посочване на разпоредбата, която въвежда изискването за задължителни реквизити на етикетите на стоките; липсват аргументи за изискването за срок на годност вместо срок на минимална трайност; липсват аргументи защо органът приема, че по отношение на процесната храна следва да бъдат отбелязани условия за съхранение, доколкото целесъобразността на такова означаване не се предполага. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението, касационната инстанция намира за необходимо да обърне внимание на инспектора към Областна дирекция по безопасност на храните гр. София: Преценката на органа за обема на информация върху етикета на стоките не се извършва по целесъобразност, както твърди процесуалния му представител в касационната жалба. Напротив, изискването за етикетиране и задължителната информация върху етикетите на стоките е нормативно регламентирано. Неспазването на задължението в частта за задължителен реквизит от производител или търговец по смисъла на процесния Регламент, натоварва органа с императивното задължение да даде предписание за спазване на закона. Преценката на органа не се извършва по целесъобразност, а е за спазването на закона, като се реализира при обвързана компетентност. На следващо място, принципите за законност, истинност и прозрачност при работата на добрата администрация изискват прецизно мотивиране на актовете й. Липсата на мотиви на административния акт е съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, абсолютно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Такъв акт препятства правото на защита на адресата му и осъществяване на компетентността на съда да реализира контрол за законосъобразност върху същия. Не на последно място, аргументите за приложението на изключенията на Приложение X, т. 1, б. "г" от Регламент № 1169/2011 следва да се съдържат в самия акт, а не да се дописват от органа в касационната му жалба. Гореизложеното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд