Решение № 16622 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2011 г.

Решение № 16622 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стойко Костадинов Стоев от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Тодор Рачински, против решение № 76/18.01.2011 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХVI състав по адм. дело № 3319/2010 г., с което е изменена заповед № ПР-41/17.09.2010 г. на кмета на район "Владислав Варненчик" при община Варна, издадена на основание § 31, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ за одобряване на оценката на извършени подобрения в част от поземлен имот № 767 по КП от 1997 г. и ПКП, с площ 277 кв. м, включена в новообразуван имот № 1369 по ПНИ на местност "Ментеше", землище "Владиславово", община Варна, която следва да бъде изплатена от наследника на бившия собственик Йорданка Атанасова Михалева - Стоян Тодоров Михалев, в полза на правоприемниците на бившия ползвател Божия Георгиева Коританова - Стойко Костадинов Стоев и Димитър Костадинов Стоев, като одобрената оценка е увеличена от 1 769 лв. на 2 096.67 лв. Наведени са оплаквания за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, тъй като при определяне на възприетата от съда оценка на подобренията не са включени стойностите на осъществените в имота масивна едноетажна сграда с изба и второстепенни постройки - навес и оранжерия. Твърди се, че първата инстанция неправилно е интерпретирала събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, според което сградата представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ, както и че необосновано е приела за недостоверни показанията на водените от жалбоподателя свидетели. Претендира се отмяна на съдебното решение, при което да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се измени оспорената заповед и стойността на оценката да се увеличи до размера от 16 974 лв., включващ стойността на строителството, осъществено в поземлен имот № 1369 по ПНИ на м. "Ментеше", в землището на гр. Варна. Ответникът - кметът на район "Владислав Варненчик" при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Стоян Тодоров Михалев, чрез процесуалния си представител адвокат Елена Енева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Димитър Костадинов Стоев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалбата на Стойко Костадинов Стоев против заповед № ПР-41/17.09.2010 г. на кмета на район "Владислав Варненчик" при община Варна, с която на основание § 4л и § 4в ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ на СО "Ментеше", землище "Владиславово", община Варна е одобрена оценка от комисия при Дирекция "УТ", район "Владислав Варненчик", в размер на 1 769 лв. на подобренията в част от имот пл. № 767 с площ 277 кв. м по КП от 1997 г. и помощен план към ПНИ за местност "Ментеше", землище "Владиславово", община Варна, попадаща в новообразуван имот № 1369 по ПНИ на СО "Ментеше", кадастрален район 501, землище "Владиславово", община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Йорданка Атанасова Михалева, определена като дължима от Стоян Тодоров Михалев - наследник на реституирания собственик, на наследниците на бившия ползвател на имота - Стойко и Димитър Костадинови Стоеви, в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта. От жалбоподателя са наведени оплаквания, че сградата, изградена в посочената част от имота незаконосъобразно е изключена от оценяване като незаконен строеж. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал комбинирана съдебно-оценителна експертиза за определяне на стойностите на трайните насаждения, декоративната растителност и строителните подобрения в имота. В кръга на последните според вещото лице се включват сграда на бетонова основа със застроена площ 38.25 кв. м и сутерен 7.02 кв. м на стойност 13 559.47 лв., навеси за животни, оценени на 673.29 лв., навес до сградата с оценка 122.52 лв., ел. захранване за имота, водопроводна шахта и външен водопровод от поцинковани тръби, на обща стойност 800 лв. С оглед установените по делото факти, от правна страна административният съд е приел, че жалбоподателят е наследник на добросъвестен подобрител, който има право право да получи увеличената в резултат на извършените подобрения, стойност на ползвания от него имот, отреден с плана на новообразуваните имоти за бивш собственик. Спорът в настоящия случай се свежда до вида, броя и стойността на подобренията. Съдът е счел, че в оценката следва да бъдат включени строителните съоръжения, свързани с трайните насаждения и трайно прикрепени към терена - асмалък от метални тръби и част от оранжерия с метална конструкция, оценени от вещото лице на 819.70 лв., както и трайни насаждения на обща стойност 462.97 лв. Относно изградената в имота масивна сграда е констатирано, че е построена незаконно - без строителни книжа и не е проведено надлежно производство по узаконяването й, реституираният собственик не желае да я запази, поради което не представлява подобрение и за нея не се дължи обезщетение. За трите паянтови навеса е прието, че не се дължи обезщетение, доколкото не са трайно прикрепени към терена. Като краен резултат е направен изводът, че незаконосъобразно с оспорената заповед не са оценени част от действително извършените в имота подобрения и насаждения и одобрената от административния орган оценка е увеличена от 1 769 лв. на 2 096.67 лв. Решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Спорният по делото въпрос е дали в оценката на извършените подобрения е следвало да бъдат включени и построените в имота масивна сграда и навеси. Настоящият състав приема, че в хипотезата на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ критерият налице ли е подлежащо на заплащане подобрение е дали същото е трайно закрепено към земята, респективно възможно ли е да бъде отделено от нея без съществено повреждане. В този смисъл е и Постановление № 6/1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, издадено във връзка с приложението на чл. 72 от Закона за собствеността. Противно на схващането застъпено от първата инстанция, специалният ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение не обективират изисквания да бъдат изследвани законността или момента на извършване на строителството, във връзка с приложението на § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ. Единственото релевантно обстоятелство е наличието на обективно същестуваща постройка, трайно прикрепена към земната повърхност. В случая между страните липсва спор и от заключението на вещото лице се установява, че основната постройка отговаря на този критерий, тъй като представлява едноетажна масивна жилищна сграда с частичен сутерен, изградена на бетонова основа и със застроена площ 38.25 кв. м. Трите навеса обаче представляват леки постройки и не са трайно прикрепени към терена, поради което утвърдената от административния орган оценка е следвало да бъде увеличена само със стойността на масивната сграда, която по данни от заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено, възлиза на 13 559.47 лв. По изложените съображения и предвид изяснеността на спора от фактическа страна, съдебното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, при което определената от административния орган оценка да бъде увеличена в размер общо на 15 692.14 лв., включваща освен стойността на трайните насаждения и обслужващите ги съоръжения (1 282.67 лв.), стойността на ел. захранването, водопроводна шахта и външен водопровод (850 лв. - в размера първоначално определен от административния орган, надвишаващ тази, посочена от вещото лице) и стойността на масивната постройка в имота (13 559.47 лв.). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,