Решение № 6797 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2016 г.

Решение № 6797 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу Решение № 746/10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7790/2015 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-2205-1405746-091-001/16.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1018/09.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи неправилност на решението, в обжалваната му част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи се оспорва извода на съда за липса на доказателства за реално извършени доставки на услуги по трите фактури, издадени от [фирма] с предмет СМР. Претендира се отмяна на решението и ревизионния акт, в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 980 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-2205-1405746-091-001/16.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1018/09.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с която на [фирма] за данъчни периоди м. 01.2012 г. и м. 02.2012 г. и м. 03.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 119/04.01.2012 г., № 188/31.01.2012 г. и № 215/10.02.2012 г., издадени от [фирма] с предмет - СМР, в резултат на което са определени задължения за ДДС в общ размер от 3 364 лева, ведно със съответните лихви за забава, както и в частта на установени задължения за корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетени разходи по трите фактури, издадени от [фирма]. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА, в обжалваната му част и осъдил [фирма] да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски в размер на 975, 87 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че правилно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на [фирма] по фактури, издадени от [фирма], доколкото не се установява реалност на доставките на услуги – СМР, както и правилно са установени задължения за корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетени разходи по трите фактури, издадени от [фирма]. В частта по ЗДДС, АССГ е приел, че представените по делото фактури, договор и приемо-предавателен протокол не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на фактурираните доставки на СМР. Този извод е обосноват с безспорно установените факти, че липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика [фирма] да извърши фактурираните услуги, а от друга страна описаните СМР само по вид в Приложение № 1 към договорите и в приемо–предавателните протоколи не позволяват да бъде анализиран обема и количеството на извършената работа. Отделно от това, съдът е приел несъответствие между възложената на ревизираното лице работа и тази по спорните доставки. Приел е, че договора от 10.02.2012 г. и приемо-предавателния протокол от същата дата обосноват извод за невъзможност да се възложи и извърши работата на една и съща дата. Въз основа на тези факти, АССГ обосновал правни изводи, че представените от ревизираното лице доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод, че [фирма] е реален извършител на фактурираните в полза на ревизираното лице доставки на услуги. В частта по ЗКПО, съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък за 2012 г. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АССГ, като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и на заключения по ССчЕ. Изложени са съображения защо не се кредитира с доверие представеният в хода на ревизионното производство 2 броя приемо-предавателни протоколи и съответно съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по ЗДДС и ЗКПО. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА, в обжалваната му част, кореспондира с доказателствата по делото. Спорен по делото е въпроса за реалността на доставките по фактури № 119/04.01.2012 г., № 188/31.01.2012 г. и № 215/10.02.2012 г., издадени от [фирма] с предмет - СМР. Правилно съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на доставчика [фирма], същия не е открит и от него не са представени доказателства за извършване на фактурираните доставки, а от друга страна приходната администрация е установила липсата на назначени лица по трудов договор при доставчика, липсата на декларирани възнаграждения за лица по извънтрудови правоотношения. Следователно, обоснован е извода на съда, че на първо место не е доказана кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки на СМР. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме липса на реални доставки, но в тази насока съдът е обсъдил и всички представени от страна на ревизираното лице писмени доказателства и заключение по назначена ССчЕ, въз основа на които е изградил правилни правни изводи, че представените от страна на ревизираното лице фактури, придружени с два броя договори и приемо-предавателни протоколи не са достатъчни за индивидуализация предмета на доставката и реалното и изпълнение. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, че представените фактури, договори и приемо-предавателни протоколи нямат конкретно съдържание относно количеството и обема на договорената и приета услуга, както и начина на формиране на цената на фактурираната услуга. Наред с изложените от АССГ аргументи, които се споделят от настоящата инстанция, в допълнение следва да се посочи, че процесните фактури за доставка на услуги, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Във фактурите е посочено единствено, че предмет на доставките е СМР. Такава информация не се съдържа и в представените към фактурите два броя договори за възлагане на СМР и 2 броя приемо-предавателни протоколи. Договорите и приемо-предавателните протоколи имат еднакво съдържание и не дават информация по каква мярка и за какво количество е формирана единичната цена за изработката на отделните посочени като 1 бройка СМР. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите не е представена допълнителна информация за конкретизация на престацията, тъй като представените договори и приемо-предавателни протоколи не дават нужната информация, това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, а като е достигнал до изводи за законосъобразност на РА, в тази му част, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. В частта по ЗКПО, правилно съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Настоящата инстанция счита, че не следва да преповтаря мотивите на АССГ, в тези му част, тъй като от една страна изцяло ги споделя, а от друга страна липсват конкретни твърдения за неправилност при касационното оспорване на решението в тези му част. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед изложеното, [фирма] - [населено място] следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София разноски за касационното производство в размер на 975, 87 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение