Решение № 6086 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2015 г.

Решение № 6086 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. А. от гр. Русе, против решение № 7 от 25.06.2015 г. по адм. д. № 199 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПЕО № 41/01.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Русе. Изложените съображения, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, са свързани със стабилитета на влязлото в сила разпореждане, с което на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер заедно със следващите се добавки. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПЕО № 41/01.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ИП-556/28.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, отменящо влязлото в сила разпореждане № 33 от 05.12.2014 г., с което на Д. Б. А. от гр. Русе е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 75 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Вместо това на жалбоподателката е определена пенсия по чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на социалната пенсия за старост, която да се изплаща до влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК № 3999/04.11.2014 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Русе е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове от компетентните органи в рамките на провомощията по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, съответно чл. 117, ал. 3 от КСО и при точно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО. Експертното решение на ТЕЛК с определена на освидетелстваното лице степен на трайно намалена работоспособност 72 на сто не е влязло в законна сила поради обжалването му по реда на чл. 98, ал. 6 от КСО във вр. с чл. 112 от Закона за здравето. До приключване на производството по обжалване на експертното решение лицето има право на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Така постановеното решение е обосновано и правилно Касационните доводи относно формалната законна сила на разпореждане № 33 от 05.12.2014 г., с което на жалбоподателката е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 75 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, не са съобразени със специалната процесуалноправна разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, при наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1 от КСО. В хипотезата на т. 5 компетентният орган е овластен да измени или отмени влязлото в сила разпореждане, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В разглеждания случай е установено, че с разпореждане № 33 от 05.12.2014 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Русе, на лицето неправилно е била определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителния й размер съгласно чл. 75 от КСО и неправилно е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Правото на пенсия за инвалидност възниква за лица, които са загубили напълно или частично работоспособността си. Инвалидността на лицата като юридически факт, пораждащ правото им на пенсия за инвалидност, се удостоверява с влязло в сила експертно решение, издадено от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност по реда на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК № 3999 от 04.11.2014 г., с което на жалбоподателката А. е определена степен на трайно намалена работоспособност 72 на сто, не е влязло в законна сила и не е задължително поради обжалването му по реда на чл. 98, ал. 5 и 6 от КСО от председателя на медицинската комисия в ТП на НОИ - Русе. Становището на касационната жалбоподателка, че обжалването е било оттеглено от ответника Директора на ТП на НОИ - Русе чрез конклудентни действия, е процесуално неиздържано. При липса на специални административно процесуални норми следва да се зачете общото правило на чл. 88, ал. 1, т. 4 от АПК, съгласно което жалбата не се разглежда, ако подателят й я оттегли писмено. Липсват данни, че подателят на жалбата - председателят на медицинската комисия в ТП на НОИ - Русе, е оттеглил писмено жалбата си до НЕЛК или че производството по обжалване е приключило. На основание чл. 98, ал. 4 от КСО разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинската комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Взетото от медицинската комисия решение за обжалване и подадената жалба от председателя й, какъвто е настоящият случай, обосновава прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО. Висящото производство по обжалване на експертното решение на ТЕЛК е пречка за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 75 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. На основание чл. 98, ал. 7 от КСО до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, на освидетелстваното лице се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С разпореждане № 33 от 05.12.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Русе неправилно са били отпуснати пенсия за инвалидност по чл. 75 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Оспорените административни актове, с които влязлото в сила разпореждане е отменено и вместо това на освидетелстваното лице е определена пенсия в размер съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, са издадени при спазване на процесуалния и на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,